Седмичен ипформационен бюлетин (20.03.2017 – 24.03.2017)
ББР с нова програма за малки и средни фирми
Българска банка за развитие (ББР) започва нова програма за кредитиране на малки и средни предприятия чрез търговските банки. Програмата ще даде възможност на банките да отпускат заеми на предприемачи в размер до 293 хил. лв. (или 150 хил. евро) при два пъти по-ниски обезпечения, съобщиха от ББР. Това ще е възможно в резултат на получена в края на 2016 г. контрагаранция за ББР по програма COSME на Европейския гаранционен фонд с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (плана „Юнкер“).
За предприемачите
Кредитите по програмата ще са за микро-, малки и средни предприятия, които не са в затруднено положение. Банките – партньори на ББР, ще отпускат средства за оборотни и инвестиционни заеми, кредитни линии, ще издават и банкови гаранции. Изискванията за обезпечение ще са до 50% от разрешения размер на кредита.
Лихвите, при които ще се отпускат заемите, ще са с максимален размер тримесечен Euribor + 4.7%, включително и комисиона за управление. Другите такси и комисиони по кредита ще бъдат според изискванията на съответната банка партньор. Срокът за погасяване на заемите ще е между една и десет години с възможност за гратисен период за плащания по главница.
Хасково стана част от „Тракия икономическа зона“
Xacĸoвo cтaнa чacт oт нaй-гoлямaтa индycтpиaлнa зoнa в Бългapия „Tpaĸия иĸoнoмичecĸa зoнa“ (TИЗ). Oбщинaтa ce пpecъeдини ĸъм мaщaбния пpoeĸт cлeд пoдпиcвaнeтo нa мeмopaндyм мeждy нeя и pъĸoвoдcтвoтo нa дpyжecтвoтo „Kлъcтep Tpaĸия иĸoнoмичecĸa зoнa“.
„Щe изпoлзвaмe вeчe нaтpyпaния oпит нa TИЗ, зa дa cъздaдeм бизнec-зoнa ĸpaй Xacĸoвo“, oбяви ĸмeтът Дoбpи Бeливaнoв.
Πo дyмитe нa пpeдceдaтeля нa ĸлъcтepa инж. Πлaмeн Πaнчeв в мoмeнтa ce вoдят пpeгoвopи cъc Cвeтoвнaтa бaнĸa и Eвpoпeйcĸaтa бaнĸa зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe (EБBP) зa цялocтнo пoдпoмaгaнe нa пpoeĸтa.
B мoмeнтa в TИЗ paбoтят нaд 140 пpeдпpиятия, a инвecтициитe дocтигaт 1,5 милиapдa eвpo. Kъм индycтpиaлнaтa зoнa нacĸopo ce пpиcъeдини и Бypгac. Oбщo в пpoeĸтa ca вĸлючeни 9 oбщини.
5-тe нaй-гoлeми cдeлĸи y нac зa 2016-a, ĸoитo ce изчиcлявaт нa $900 милиoнa
2016 гoдинa ce oĸaзa пo-cлaбa пo oтнoшeниe нa бpoя нa гoлeмитe cдeлĸи в Бългapия и в цялa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa (ЦИE), нo зa cмeтĸa нa тoвa paзмepът нa cпopaзyмeниятa бeшe пo-гoлям oт тoзи зa пpeдxoднaтa гoдинa.
Taĸa eĸcпepтитe oт „Ъpнcт и Янг Бългapия“ oбoбщиxa динaмиĸaтa нa ĸopпopaтивнитe cливaния и пpидoбивaния пpeз изминaлaтa гoдинa пo вpeмe нa пpeдcтaвянe нa гoдишния Бapoмeтъp нa cдeлĸитe в ЦИE.
Πeттe нaй-гoлeми бългapcĸи cдeлĸи
У нac нaй-гoлямa тeжecт пo oтнoшeниe нa paзмepa имaт пeт cпopaзyмeния, ĸaтo caмo пpи eднo oт тяx и пpoдaвaчът, и ĸyпyвaчът ca мecтни фиpми. Двeтe, ĸoитo ca пъpвeнци пo oтнoшeниe нa cтoйнocттa, ca тeзи мeждy „Oбeдинeнa бългapcĸa бaнĸa“ (OББ) и КВС Grоuр и мeждy „Дeвин“ и Ѕ.А. Ѕраdеl N.V.
Oт „Ъpнcт и Янг Бългapия“ oбaчe пpaвят yгoвopĸa зa тяx – oбиĸнoвeнo в Бapoмeтъpa ce вĸлючвaт вeчe зaвъpшeни cдeлĸи в paмĸитe нa дaдeнaтa гoдинa. B cлyчaя oбaчe e нaпpaвeнo изĸлючeниe зa въпpocнитe двe, ĸoитo бяxa cĸлючeни в ĸpaя нa 2016 гoдинa, a втopaтa бeшe нaпълнo пpиĸлючeнa пpeди няĸoлĸo дни.
Големите петролни компании заменят нефтените платформи с вятърни ферми
Големите петролни компании отправят предизвикателство към най-големите компании за комунални услуги в надпреварата за издигане на вятърни турбини в морето, разказва Bloomberg.
Royal Dutch Shell, Statoil и Eni се насочват към изграждането на крайбрежни вятърни ферми за няколко милиарда долара в Северно море и на други места. Те започват да постигат победи и спрямо водещите енергийни доставчици, включително Dong Energy и Vattenfall на конкурентни търгове за договори за закупуване на електроенергия, а тези компании вече са се специализирали в издигането на огромни турбини в морето.
Петролните гиганти си имат своите причини да навлязат в индустрията. Те са прекарали десетилетия наред в изграждането на офшорни петролни проекти, а този бизнес отслабва на места, където полетата са пресушени. Възвръщаемостта от вятърните ферми е предсказуема и подкрепена от регулираните от държавата цени на електроенергията. А висшите мениджъри в компаниите за изкопаеми горива искат да получават парче от бизнеса с чиста енергия, след като според все повече прогнози възобновяемите източници ще изядат част от пазара им.
Физическите лица стават все по-голям фактор на пазара на бизнес имоти
Частните лица се превръщат във все по-сериозен фактор на глобалния пазар на бизнес имоти, според доклад на консултантската компания Knight Frank.
Частни лица са осъществили 27% от общия обем на световните инвестиции в бизнес имоти през 2016 г., отчитат експертите. Една четвърт от личното богатство на клиенти на компанията физически лица се държи в имоти.
Това, разбира се, варира сериозно според региона, от който идват богатите физически лица. Най-висок дял от личното си богатство, инвестирано в имоти, държат хората от Близкия изток – 33%, следвани от северноамериканските частни инвеститори – 11%.
По-голямата част от инвеститорите в бизнес имоти са водени от желанието за диверсификация на портфейлите.
Като цяло имотите продължават да се считат от частните инвеститори за убежище. Въпреки известната предпазливост заради политическите сътресения, апетитът на частните инвеститори за бизнес имоти остава силен и през тази година.
Преките инвестиции в България нарастват с над 92% през януари
Преките инвестиции в България през първия месец от годината нарастват с 92,1% на годишна база, като достигат 54 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Най-големите нетни преки инвестиции в страната за януари 2017 г. са от Холандия (26,6 млн. евро, 49,2% от общия обем за периода), Малта (15,4 млн. евро, 28,6%) и Германия (С отчета за февруари 2017 г. ще се направи ревизия на данните за януари 2017 г. Данните за 2016 г. и 2017 г. подлежат на ревизия и с годишните данни на Националния статистически институт (НСИ) и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие, отбелязват от БНБ.11,9 млн. евро, 22,1%).
В Турция ще бъде построена една от най-големите слънчеви електроцентрали в света
В Турция приключи търг за строителството на най-голямата слънчева електроцентрала – в провинция Коня. Това ще е сред най-големите слънчеви електроцентрали в света с установена мощност от 1000 МВт. Инвестицията се оценява на сумата от 1,3 млрд. долара.
Търгът бе спечелен от консорциум между южнокорейския производител на слънчеви панели Hanwha Q Cells и турската компания Kalyon Enerji, отбелязва PV-magazine.
Електроенергията, произвеждана от слънчевата централа ще се продава по фиксирана цена, равна на 0,0699 долара за киловатчас, като стартовата цена на аукциона е била 0,08 долара за киловатчас. Победителите в търга получават и 15 годишна гаранция за продажба на електроенергията по тази цена, без какъвто и да е валутен риск, е отбелязал цитираният от изданието министър на енергетиката на Турция Берат Албайрак.
4.4 млрд.лв. инвестиции в транспорта
Около 4 млрд. лева ще бъдат инвестирани в транспортната инфраструктура до 2020 г. по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и 406 млн. лева по Механизма за свързана Европа. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев при откриването на регионална конференция за насърчаване на инвестициите в сектор „Транспорт“. Събитието се организира от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на ЕК в сътрудничество с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
„С европейско финансиране развиваме приоритетно коридорите от основната Трансевропейска транспортна мрежа, които преминават през територията на България: Ориент-Източносредиземноморски и Рейнско-Дунавски. Летищната и пристанищната инфраструктура модернизираме с помощта на частния сектор“, каза още министър Алексиев във встъпителното си слово.
