Ползването и изплащането на първите три дни от периода на временна нетрудоспособност на работниците и служителите от страна на работодателя отдавна е болна тема.

В момента осигурителят (работодателят) плаща за първите три дни болнични 70% от дневното възнаграждение. От години обаче бизнесът иска това да отпадне. Напоследък това искане се подема от страна на работници и служители също, чрез натиск от страна на синдикатите.

Темата е стара и много е дискутирано по нея. Тя цели да реши един стар проблем, който е възникнал по време на финансовата и икономическата криза, когато държавният бюджет и бюджетът на НОИ са били на голям дефицит.

Тази обстановка, обаче, отдавна не е актуална, но тежестта за работодателите и техните служители си остава, както и негативите, които и двете страни понасят.

Съгласете се, че не е нито честно, нито коректно работодателят и служителят да си разпределят помежду си здравноосигурителната тежест, заплащайки ежемесечните си вноски към здравноосигурителния фонд, а в случай на заболяване, работодателят, а и служителят му отново да понасят същата, дори по-висока финансова тежест, от която НОИ и НЗОК така удобно се освобождават. Последствията са катастрофални:

• Служителите не смеят да ползват болнични, за да не би работодателят да не ги признае и да останат без тридневното заплащане, а в тази Пандемия това е пагубно за здравето на останалите в колектива;
• Работодателите отказват да плащат болнични, защото често именно тези три дни са повод за злоупотреба от страна на недобросъвестни работници, които ги използват за ваканция и често не могат да бъдат открити на адреса си, а и личните лекари издават въпросните без дори лицето да е преминало преглед при тях.

И тук се завъртаме в една порочна и безкрайна спирала, която води надолу. А решения не се намират или е по-удобно да не бъдат намерени, защото така държавният бюджет не страда.

Ето едно мое лично наблюдение, което не считам за отправна точка, нито за обективно, но пък отразява реалната картина на загубите, които всяка заинтересована страна понася.

В групата на синът ми са 36 деца, ако приемем че те са разделени по категории, както следва: 12 са на предприемачи и работодатели, 12 на служители и 12 на работници имаме три равно представени социални прослойки. 2 от децата на работниците/служителите заболяват – последните отказват ползването на болничен за гледане на дете, защото работодателят не го признава и не го плаща. Те не търсят правата си пред Инспекция по труда или по съдебен ред, защото са наясно че ще загубят работата си. Затова изпращат сутринта болните си деца на градина, добре натъпкани с медикаменти, за да преминат успешно сутрешния здравен контрол. Детето обаче е вирусоносител и се разболяват в геометрична прогресия други деца, включително и на работодателите и служителите. Работодателят обаче е наясно, че той/тя определя работното си време и ползването на болничен, затова преустановява обичайната си бизнес-дейност, за да лекува детето си. Този работодател обаче осигурява пряко 10 души, а чрез своят труд и предприемчивост косвено осигурява работни места на още 1000 души. От това, че той/тя отсъства от управленската дейност, за да лекува болното си дете в продължение на поне седмица, страдат именно тези 1010 души – пряко и косвено. Той/тя не може да овладее управленската дейност и работната дисциплина от дистанция, стресира се персоналът, който е с експертни функции (може и да има липсващ такъв, отсъстващ поради същата причина), защото не е негова работа да взема управленски решения, пада коефициентът на полезна дейност, отсъства управленския контрол върху производството/услугите, сред работниците настъпва хаос и част от тях преустановяват изпълнението на обичайните си задължения по трудов договор, от което предприятието губи. Това разбира се рефлектира автоматично върху размера на месечното възнаграждение на работниците и служителите в посока надолу, поради спад в общата дейност на дружеството. Така порочния кръг се затваря и стигаме отново до въпроса, какво би било, ако на въпросния работник/служител му бе разрешено и заплатено ползването на болничен. Всъщност единствената незасегната страна от това е Държавата, а недомисленото приложение на законът е причината за това порочно завъртане без изход.

Решението е много просто:

Първо: НОИ/НЗОК поемат като плащане въпросните и спорни три дни, т.е. обезщетенията при болнични ще се дължат от държавата, а няма да са за сметка на работодателя;

Ако това се случи, ще имаме следните резултати: в резултат на повишените бюджетни разходи за трите дни временна нетрудоспособност, които масово се отпускат с или без причина, контролът върху издаването на болнични листи за подобни кратки срокове ще бъде затегнат. Това автоматично ще „изхвърли от играта“ недобросъвестните ползватели на болнични или те ще бъдат санкционирани. Тогава ще наблюдаваме едно интересно явление – ще имаме по-малко краткосрочно нетрудоспособни. Осигурителите ще си отдъхнат, защото от тях ще бъде снета излишната финансова тежест и няма да се налага да влизат в ролята на контролни органи, а служителите, които наистина имат нужда да излязат в болничен ще бъда спокойни, че техният работодател няма да се опитва да отхвърли истинността на издадения болничен лист.

Второ: Преди време бе дискутирана една интересна тема във връзка с втори стълб на здравното осигуряване под формата на застраховане на рисковете от болест и временна нетрудоспособност. Тази идея бе изоставена, въпреки че световната практика сочи положителните последици от въвеждането й.

Резултатът би бил изключително щадящ за държавния бюджет, защото тогава отговорността ще бъде споделена между държава и застраховател, т.е. финансовата тежест няма да бъде понесена само от държавния бюджет.

Не смея да твърдя, че тези кратки анализи и заключения са абсолютно обективни, напротив, често изхождам от собствената си позиция като работодател. Но смея да искам законодателството и практиката в тази област да бъдат коренно променени, защото всички сме свидетели на негативните резултати. Искам да имам от Вас – уважаеми членове на СНЦ „Клуб на работодателя“ – обратна връзка с мнения и предложения, защото в своята програма за започналия ми като Председател на клуба мандат, една от основните точки ще бъде премахването на финансовата тежест от плещите на работодателя по повод издържането на работника/служителя по време на първите 3 дни от периода на временна нетрудоспособност.

Лина Попкръстева