Потребителите вече търсят хибриден модел между офлайн и онлайн търговия

Осъществява се преплитане на тенденциите на бурно развитие на онлайн търговията и търсенето на иновативна визия за промяна на традиционната офлайн среда, при което двете си взаимодействат по много интересен начин. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Bloomberg TV Bulgaria.

Според него хората търсят по-скоро хибридния модел. Те виждат, че наред с големите предимства, онлайн пазаруването има и известни недостатъци, като например рискът от разминаване между представянето на стоката и нейните реални характеристики. „Виждате нещо на екрана, имате право да го върнете, обаче то идва при вас и може да има разочарование от това, че не съвпада напълно с Вашите очаквания”, посочи Маргаритов. По тази причина клиентите предпочитат да набележат нещо, но да имат възможността да отидат на място да го видят, да го изпробват и тогава да решат дали да купят.

Маргаритов обърна внимание и на това, че „в съвременния пазар е налице огромно предлагане и когато говорим дори само за една продуктова група, може да има много разновидности на тази стока – различни функции, многообразие в самата функционалност на стоката” и хората искат да се убедят, че тя ги притежава. Именно затова е важно е също и да имат възможността да тестват тази стока в т.нар. „зони за тестване”. Председателят на КЗП изрази мнение, че за т.нар. милениум поколение златното сечение между качеството и цената е определящо, а не само едно от двете. „Хората са информирани и могат да изберат най-добрата оферта от своя гледна точка”, посочи той и добави, че това движи развитието на пазара. „Виждаме, че в кампаниите на търговците все по-често вниманието на потребителите се цели да бъде привлечено именно от технологиите, от това, че дадената стока в най-голяма степен отговаря на съвременното развитие на техниката и на пазара изобщо”, допълни Маргаритов.

Прочети още

Защо инвеститорите стават все по-притеснени за Турция?

Светът най-сетне приема това, което скептиците по отношение на Турция повтаряха през цялото време. През по-голямата част от последните 16 години турският лидер Реджеп Ердоган, икономически реформатор със собствен стил и най-голямата надежда за мюсюлманската демокрация в света, имаше убедителна история. И през по-голямата част от времето всички ѝ вярваха. Всички, с изключение на старата гвардия в Турция – милиардерите, генералите и образованите елити, които загубиха монопола над властта, загубиха богатство и влияние, пише в свой анализ Bloomberg Businessweek.

Когато Ердоган спечели изборите през 2002 г., обещавайки да отвори пазарите и да либерализира институциите, икономиката на Турция се нуждаеше от подкрепа, изискваща международен спасителен пакет, който надхвърли 20 млрд. долара. Лирата се срина заедно с няколко банки и с усилията на правителството да ограничи инфлацията.

Гласоподавателите искаха промяна. И я получиха. През по-голямата част от годините, в които Ердоган е на власт, Турция изглеждаше в златна ера. Истанбул, световен кръстопът от векове, излъчва оптимизъм. Ресторанти и клубове започнаха да се появяват навсякъде. Цели нови квартали за изкуство и нощен живот сякаш израснаха за една нощ. Младите турци, учили в чужбина, се завърнаха вкъщи, за да създадат собствен бизнес и да натрупат богатство. Турция беше домакин на международни срещи, а заедно с Испания стана един от двигателите на подкрепените от ООН усилия за укрепване на международния, междукултурен и междурелигиозен диалог и сътрудничество. Това беше завладяващо.

Прочети още

Над 650 млн. лв. са инвестирани за повишаване конкурентоспособността на бизнеса

Над 650 млн. лв. са инвестирани за повишаване конкурентоспособността на българския бизнес от началото на програмния период на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ до сега. Това стана ясно по време на Комитета за наблюдение на програмата, който бе открит от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев.

„Вече са договорени над 75% от наличните средства по програмата, като на този етап няма опасност от загуба на средства по нея. Основният ни приоритет е да инвестираме максимално ефективно оставащия финансов ресурс“, подчерта Александър Манолев. По думите му до края на годината предстоят да стартират процедури на обща стойност над 230 млн. евро. Особено внимание бе отделено на предстоящата мярка за насърчаване на предприемачеството. За нея са заделени 67 млн. лв. и предизвиква сериозен интерес в частния сектор. В рамките на заседанието нейните параметри отново бяха обсъдени, като целта е те да бъдат финализирани до няколко месеца.

Прочети още

Финансовият регулатор предупреди за нова измама с инвестиционни посредници

Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди за наблюдавана през последните месеци тенденция за заблуда на инвеститорите във финансови инструменти. Измамата се състои в регистрирането на дружества с наименования, наподобяващи тези на лицензирани от регулатора инвестиционни посредници.

„Наименованията често съдържат името на лицензирания инвестиционен посредник като се добавят означения „ФРОНТ ОФИС“ или други думи, които могат да създадат заблуда в инвеститорите, че това дружество е надлежно лицензираният от Комисията за финансов надзор инвестиционен посредник“, предупреждават от регулатора.

За такъв случай преди време разказа „Нова телевизия“, при който български гражданин е заблуден, че сключва договор с „Позитива“ АД, а всъщност превежда 25 000 долара на „Позитива Фронт офис“. Самата „Позитива“ АД е с отнет лиценз.

Управител и едноличен собственик на капитала на имитиращата „Позитива Фронт Офис“ ЕООД е Валентин Доцов, а самата компания е с 100 лева капитал. От историята на дружеството обаче се вижда, че с него е свързан Йордан Моллов, познат от бизнеса си с друго проблемно дружество – „Глобал маркетс“.

Прочети още

Продажбите на нови автомобили в ЕС нарастват стабилно и през април

Продажбите на нови автомобили в ЕС през април възвърнаха възходящия си тренд, като нарастват с 9,6 процента спрямо април 2017 г., до общо 1 306 273 нови автомобили, при 1 191 494 общо регистрирани нови автомобили година по-рано по същото време. През март 2018 г. Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA) отчете спад на продажбите в ЕС с 5,3 процента.

Според данните на на ACEA, през четвъртия месец на годината българският пазар на нови автомобили също отчита стабилен ръст от 15 процента, до общо 2852 броя от 2479 броя година по-рано по същото време, когато е отчетено повишение с 10,2 процента спрямо предходния месец и с изключителните 42,2 процента през февруари.

И петте основни пазара в ЕС отбелязват стабилен ръст през април: Испания (+12,3%) и Обединеното кралство (+10,4%) отбелязаха най-силен ръст, следван от Франция (+9,0%), Германия (+8,0%).

От януари до април 2018 г. търсенето на нови автомобили в Европейския съюз се е увеличило с 2,7%, до общо 5 478 442 нови коли, спрямо 5 332 467 през април 2017 година, което се дължи на силния растеж на продажбите през последния месец. Автомобилните регистрации са се увеличили в Испания (+11.0%), Германия (+5.0%) и Франция (+4.4%), но в Обединеното кралство се е свило търсенето на нови автомобили (-8.8%).

Прочети още

Над 160 млн. евро ще инвестират концесионерите на летище „Пловдив“

Двойно повече средства ще инвестират концесионерите на летище Пловдив в по-кратки срокове от предвидените в концесията, съобщи пресцентърът на Министерството на транспорта след днешна среща между ресорния министър Ивайло Московски и представители на консорциума между „Хайнан“ и „Пловдив Еърпорт Инвест“.

В първоначално заложения вариант на концесията обемът на инвестициите в обекта е в размер на 79 083 000 евро в срок от 35 години.

Очаква се след приключването на законовите процедури да бъде подписан концесионният договор.

Китайските инвеститори са обявили намерение да изградят пътнически терминал и два карго терминала, които да могат да обработват голям брой камиони. Предвижда се да бъде подсилена и разширена пистата, да се създаде ремонтна база за самолети, подобно на тази на летище София. От израелската компания „Израел аероспейс индъстрис“ вече са проявили интерес да оперират базата, се казва в съобщението.

Московски е съобщил, че се проектира 4.5 – километрова жп връзка между аеропорта и жп линията София-Пловдив-Свиленград при гара Крумово.

Прочети още