Срещата бе организирана от СНЦ „Клуб на работодателя – Стара Загора” и се проведе на 11.02.2017 г. от 18:00 часа в ресторант „Зеленият хълм”.

В началото думата взе председателят на клуба, Димитър Гайдаров, който запозна присъстващите накратко с проведен от него разговор с потенциални германски инвеститори. Той сподели четири точки, които те са изтъкнали като причина да не инвестират в региона. А именно:

1. До каква степен Клубът на работодателя е активна организация и доколко си взаимодейства с местната и държавна власт?

Тук председателят е разказал за срещата на клуба с Индъстри Уоч и за идеята да се обособи икономическа зона, подобна на „Икономическа зона Тракия”. След срещата и с кмета на Община Стара Загора – Живко Тодоров бе сключен договор между общината и Индъстри Уоч, възлагайки първоначално проучване региона.

2. Как ще гарантирате квалифицираната работна ръка, която ще ни е необходима?

Тук като аргументация Гайдаров е изтъкнал създаването на анкета, проучваща нуждите на бизнеса от кадри. Над 50 фирми са попълнили анкетата, а резултати от нея ще бъдат обобщени и представени на следващото заседание на клуба. Това е крачка към разрешаването на така наболелия проблем с липсата на квалифицирана работна ръка, от който страда бизнесът в региона.

3. Над 95% от обучаващите в образователната система в България са над 40 години. Как да се очаква те да обучават в и чрез съвременни технологии? Трябва да се работи в тази насока.
4. Как ще се гарантираустойчивост на инвестициите? Тук се включва и добра здравна политика, която в България не е налична.

Това са четири признака, по които инвеститорите оценят един регион и възможността да се инвестира в него. Тези въпроси, както завърши резюмето си председателят на клуба, остават отворени и ще се обсъждат и на следващи събрания.

Думата взе Живко Тодоров. Той накратко изложи причините за липса на инвистиции в региона – липсата на квалифицирана работна ръка, ниска берзработица, висока средна работна заплата. Но Стара Загора е добро място за инвестиции. Вече има и набелязано място за обособяване на такава икономическа зона, за каквато стана въпрос по-горе, и това са терените в кв. Зора, в близост до Метро.

Относно образованието в средните училища, което засегна като проблем Димитър Янков, кметът отговори, че общината няма как да взема отношение и да контролира учебния процес, тъй като тя има ангажимент само към материалната база. Но е съгласен, че има по какво да се работи относно тази насока, особено що се отнася допрофесионалните училища.

Приет е и новият бюджет на общината, сподели г-н Тодоров. Няма увеличаване на такса смет, което е важно за бизнеса. Няма покачване и на данъците. Вече има изградено съоръжение, а в следващите 10 години в Стара Загора ще има място, където да се депонират отпадъците.

Неминуемо се засегна и казусът Бедечка. Живко Тодоров каза, че той още не е решен окончателно. Предстои и промяна в ОУП на общината.Това е юридически и финансов казус, сподели градоначалникът, колкото и да се опитват да му предадат политически отенъци.

Г-н Балабанов, Председател на Камарата на Строителите, взе думата. Най-правилното решение според него е, когато общината изчисли колко ще струва изграждането на парк Бедечка – като в това влизатобезщетенията на собствениците, изграждането на самия парк, неговата поддръжка и т.н., да се направи допитване до общественосттачрез референдум и на база информиран избор, да се вземе решение. Той спомена, че около 50 милиона би струвало на общината да откупи земите от собствениците, а около 300 лв. на декар струва подръжката на един парк. Гражданите на Стара Загора трябва да са запознати с тези цифри, преди да изразят своето мнение, тъй като тези средства ще бъдат събрани впоследствие като данъци.

Арх. Банов прeдстави пред всички една схема на дървета в парк Бедечка. Малко повече от 2000 дървета са общо различните заснети и паспортизирани декоративни видове растителност. Всъщност около 62% от растителността се запазва с настоящия застроителен план. Още около 15% могат да бъдат запазени с една допълнителна редукция на застроените площи. Едва около 11% от дърветата попадат в петната на застрояване. Според него, ако това се вземе впредвид, може да се стигне до едно по-разумно решение и за двете страни – собствениците и обществеността.

Димитър Николов, ландшафтен ахритект, който е поддържал парковете в Стара Загора над 15 години, обясни, че това е залесена територия, а не парк. Паркът е от Труд нагоре. През 1962 година окръжният съвет взема решение да се използва тази местност като разсадник. Но това не е парк и няма съществуващ документ, в който да е упоменат като такъв. Другата манипулация е, че там има над 500 вида екзотична растителност, като според него видовете са далеч по-малко и съвсем не екзотични, като част от тях дори са саморасли.

В края на срещата Стефан Шоселов се обърна към гостите със съвет към онези, които ще повеждат листите на изборите, да бъдат хора, които да могат да отстояват исканиятаи нуждите на избирателите си. Прикани и хората от бизнеса да се присъединят към СНЦ „Клуб на работодателя – Стара Загора”, като по този начин заедно да се работи за развитието на региона ни.Той спомена и за срещата на клуба, която ще се състои в края на месеца, на която ще присъстват представители от Бюрото по труда, Инспектората, Областна управа, както и ректорът на Тракийския университет, с когото ще се коментират актуалните нужди от специалисти с висше образование в региона.