Проведе се симпозиум организиран от КРИБ и Райфайзен банк ЕАД

Проведе се симпозиум организиран от КРИБ и Райфайзен банк ЕАД

На дата 27 май 2021 г. от 16.30 ч. бе проведен он-лайн симпозиум организиран от Райфайзен банк ЕАД и КРИБ във връзка с икономическите трендове и предстоящите промени в макро и микроикономически аспект, както в световен план, така и за България.

На срещата бяха обсъдени много интересни въпроси като нивата на лихвените проценти, за които се предвижда плавно покачване през настоящата и идната година. Много от световните икономисти предполагат, че процесът на инфлация няма да бъде овладян навреме, въпреки различни икономически лостове и това може да доведе до по-високо покачване на лихвените проценти в световен план от очакваното.

Принципно банките имат готовност, чрез изтегляне на средства от обръщение да контролират този процес и все пак е спорно, дали ще успеят да се справят.

За покачване на лихвените проценти в момента, обуславящи фактори са поскъпването на горивата, металите и суровините за индустрията в световен мащаб. Техните нива към момента са достигнали незапомнен връх, сравнено с предишни години. Паралелно с това се покачват и цените към крайния потребител на продукти, които са основни в потребителската кошница. 

Според специалистите това неимоверно ще доведе до покачването на лихвените проценти, очаквано с до 2-3 пункта. Този фактор ще се отрази неблагоприятно на кредитополучателите, които ще следва да отделят по-големи парични ресурси за погасяването на своите кредити. Особено за тези, които обслужват кредити в чужди валути като долар, франк, евро.

Спестяванията в световен мащаб поддържат относително високи нива, които обаче през 2020 г. променят своя курс. Много от вложителите на капитали в банки, предусещайки неблагоприятната макроикономическа обстановка, предпочетоха да изтеглят спестяванията си и да ги инвестират основно в недвижими имоти, считайки, че тяхната доходност под формата на наем и рента ще се запази, както винаги в стабилни нива, дори в условия на криза. В случая обаче, инвеститорите не отчитат факторът, че кризата около КОВИД-19 „опразни“ търговските и офис помещения и търсенето на наемни площи е значително понижено, а цената с 30% по-ниска, спрямо периода от 2016 до 2019 г.

От друга страна в България се забелязва тенденция в покачване цените на имотите за лично ползване и задържане на ценовите нива на бизнес-имотите. Този икономически тренд се дължи на факта, че масово населението, притежаващо банкови влогове и спестовни средства ги изтегля и инвестира в покупката на недвижим имот, считайки че така средствата ще се запазят от инфлационно въздействие. В същото време строителната дейност е във възход, въпреки неимоверното нарастване в цените на строителни материали, повишено заплащане на работна сила и най-вече нейната осезаема липса, което поставя имотите в новостроящите се сгради (без значение на предназначението им) във високия ценови диапазон. Селските имоти също бележат ценови връх, отново следствие на кризата, предизвикана от КОВИД-19.

Според експертите това е погрешна политика на инвестиция, въпреки че винаги е била относително сигурна. Недвижимият имот не е бързоликвидно разменно средство и продажбата му, в случай на нужда от финансиране отнема време. 

Отново по данни на експертите, влоговете със спестовна цел към момента не са удачен вариант за финансите ни. Препоръката е по-скоро инвестиция в относително бързо ликвидни средства като злато, скъпоценни камъни, които запазват стабилни нива на обмен и себестойност.

В международен план не се очакват големи сътресения, свързани с валутните обменни курсове. Счита се, че повечето страни „държат“ своите валутни резерви или са емитирали външните си дългове в щатски долари, което ще запази курса на американския долар относително стабилен. Не бива обаче да се пренебрегва информацията, че Русия и Китай от 2019 г. обръщат своите валутни резерви в злато, което като тенденция ако се запази, може да доведе в спад в курса на щатския долар.

През 2020 г. въпреки Пандемията се отчита покачване на индустриалното производство в световен мащаб, като в България има спад с 2-3%. В случая Българската индустрия изостава сравнено със западноевропейската, но запазва относителна стабилност, дори и в криза. Традиционно по-голям дял държи експортът.

Тенденция на покачване се отчита и в сектор услуги, с изключение на туристически, ресторантьорски, които бяха сериозно засегнати от Пандемията, както и е отчетен огромен спад във въздушния, железопътен и сухопътен транспорт на пътници.

Ще продължим да Ви информираме за най-новите тенденции в различни бизнес и икономически аспекти.

Сподели публикацията