Седмичен бюлетин 9.04.2018 – 15.04.2018
Най-търсените работници по сектори и професии
Oт нaчaлoтo нa гoдинaтa дo мoмeнтa бpoят нa бeзpaбoтнитe, peгиcтpиpaни в бюpaтa пo тpyдa, e нaмaлял c нaд 15 xиляди, ĸaтo пpeз мapт тaĸивa ca 221 600 дyши. Cпpямo фeвpyapи peгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни ca c 9 011 дyши пo-мaлĸo, a cпpямo гoдинa пo-paнo – c 40 171.
Дaннитe нa aдминиcтpaтивнaтa cтaтиcтиĸa нa Aгeнциятa пo зaeтocттa coчaт ycтoйчивa тeндeнция зa нaмaлявaнe нa бeзpaбoтицaтa, ĸaтo пpeз мapт peгиcтpиpaнoтo paвнищe в cтpaнaтa пpoдължaвa дa нaмaлявa и дocтигa 6.8%. Eдин oт oбичaйнитe фaĸтopи зa тoвa e ceзoннaтa зaeтocт. Cpaвнeниeтo c пpeдxoдния мeceц пoĸaзвa пoнижaвaнe c 0.3 пpoцeнтни пyнĸтa, a гoдишният пapaлeл пoĸaзвa знaчитeлнo нaмaлeниe oт 1.2 пpoцeнтни пyнĸтa.
Hoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни пpeз мeceцa ca 21 741, ĸaтo в тaзи гpyпa млaдeжитe зaeмaт дял oт 24%, лицaтa нaд 50 г. – 27%, caмooпpeдeлилитe ce ĸaтo poми ca 13%, a лицaтa c yвpeждaния – близo 5%. B peзyлтaт нa дeйнocттa нa тpyдoвитe пocpeдници нaд 5 500 бeзpaбoтни ca aĸтивиpaни дa пoлзвaт пpeдлaгaнитe ycлyги oт Aгeнциятa пo зaeтocттa. Cпpямo мeceц пo-paнo пpaви впeчaтлeниe нapacтвaнeтo c нaд 50% нa peгиcтpиpaлитe ce нeaĸтивни, чийтo бpoй дocтигa 1 304 лицa.
Зaпoчнaлитe paбoтa нa пъpвичния пaзap бeзpaбoтни пpeз мapт ca 19 814 – c нaд 25% пoвeчe cпpямo пpeдxoдния мeceц. B тaзи гpyпa, oĸoлo 10% ca пpoдължитeлнo бeзpaбoтни лицa, a нaд 25% ca лицa c ocнoвнo и пo-ниcĸo oбpaзoвaниe. Πo-гoлeмият бpoй зaпoчнaли paбoтa ce дължи и нa cyбcидиpaнaтa зaeтocт.
Как влияят икономическите центрове на периферните общини?
Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговори новото изследване на Института за пазарна икономика. To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове.
В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.
В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.
Предприятието на бъдещето ще е „интелигентно“
Във времена на нарастваща динамика все повече компании осъзнават, че методът на Фредерик Уинсоу Тейлър „Командвай & Контролирай“ вече не работи. Намаляването на организациите по Тейлър или холокрацията, и други подобни рецепти в никакъв случай не водят до успех. Трябва да признаем, че работим в сложни системи, не знаем всичко за тях и не можем да контролираме всичко в смисъла, който влагахме досега.
Но как можем да отговорим на предизвикателствата на сложните системи? Как можем да разработим цялостна конструкция, която ни позволява да видим общата картина и да не се губим в отделните мерки? Изграждането на „умна организация“ е един от отговорите на това предизвикателство.
Чисто фактологично терминът „интелигентна организация“ за пръв път е използван в книгата „Интелигентното предприятие“, която е написана от Джеймс Куин през 1992 г. Авторът смята, че интелектът е основният ресурс за производство и доставяне на услуги. Куин подчертава, че важно значение за интелигентността на предприятието ще имат технологиите, които са ключът към производителността и просперитета.
В днешно време терминът „умна организация“ се използва, за да опишат организации, които са основани на знанието, взаимосвързани, динамично адаптивни и отговарящи на новите организационни форми и нововъзникващи практики. „В свят, където всичко е свързано, линиите, които разделяха нашето общество на спретнати малки кутийки от клиенти, служители, граждани, фирми и дори правителства, все повече се размиват“ твърди Accenture в своя доклад за развитие през 2018 година, наречен „Пускане на свобода на Интелигентното предприятие“.
Спадът на чуждестранните инвестиции се дължи на проблемите в региона
Причините за спада на чуждестранните инвестиции у нас са не толкова вътрешни, колкото са по линия на тревожната обстановка в Близкия изток и съседните ни държави. Това коментира Ивайло Димитров, изпълнителен директор на Мултивак България, в предаването Клуб Investor по Bloomberg TV Bulgaria.
По думите му България е добро място за инвестиции, но големите компании гледат регионално и напоследък тече окрупняване на регионите.
„Мултивак“ е сред водещите доставчици на опаковъчни решения за хранително-вкусовата, фармацевтичната и други индустрии. До месец се очаква да бъде завършена инвестицията в завод в Индустриална зона Божурище, в който ще се произвеждат части и модули за опаковъчните машини на компанията.
„Инвестицията е за около 19 млн. евро, като вече се чуват гласове, че ако тя се развие достатъчно добре, през 2020 вероятно ще бъде удвоена“, посочи Димитров. „До края на годината се очаква заетите да надхвърлят 120 души, а ако инвестицията бъде удвоена, те ще станат над 300.”
Населението в България е намаляло с над 416 хиляди за десет години
Населението на България е намаляло с над 416 хиляди души за десет години, отчитат данни от анализ на Евростат за демографските тенденции в страните на ЕС. Според тях през 2007 г. в страната са живеели 7 518 000 души, а през миналата те са 7 101 859 души.
В съседна Гърция населението е намаляло с около половин милион за 10 години до 10.5 млн. В Румъния спадът е още по-значим – от 21 млн. преди 10 години до 19.6 млн. души сега. На другия полюс е тенденцията в Турция, където само през миналата година. населението се е увеличило с 1 милион души и вече достига 80.8 милиона.
Според прогнозни данни на Националния статистически институт негативната демографска тенденция ще продължи и през следващите години, като само след две години в България ще живеят около 6,9 милиона българи, припомня БТА. През 2040 г. очакванията са населението на страната да е около около 6 милиона. Пет години по-късно в България ще има под 6 млн. души.
През миналата година броят на българите на възраст 65 и повече години е бил 1.4 милиона души, или около 20 на сто от общия брой на българите. В същото време броят на децата до 15-годишна възраст е бил около 1 милион, или около 14 на сто от общия брой на населението.
Спада доверието в обществените поръчки, провеждани у нас
Доверието в обществените поръчки, които се провеждат у нас, пада. Това коментира по време на третата годишна среща на бизнеса с посланиците у нас Владимир Пенков, който е председател и старши съдружник в „Пенков, Марков и партньори“. Дискусията се организира от Българския форум на бизнес лидерите с ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани у нас. По време на срещата представители на властта похвалиха управлението и постигнатото в последните години.
Пред събралите се посланици генералният спонсор на събитието Владимир Пенков не спести минусите в ситуацията в България.
„Още обществените поръчки се печелят не винаги от най-заслужилите. Мотивацията и доверието в тези процедури спада. А се преразпределя един огромен финансов ресурс на държавата. Вместо този ресурс да послужи като мотор, като двигател за развитие на държавата и предприемачеството, се получава демотивация и изчезване на доверието“, обясни Пенков.
Фирма с 2 лева капитал стопира 7-милионна поръчка за улични ремонти в Пловдив
В дискусията участие взе и зам.-външният министър Георг Георгиев, който посочи, че България е готова за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ще разчита на подкрепата на своите външнотърговски партньори за присъединяването.
