Информационен бюлетин 04.06.2018 – 10.06.2018
В. Янчовска: Програма „Иновация Норвегия“ ще раздаде 29 млн. евро за проекти в България
Венцеслава Янчовска е мениджър на офиса на “Иновация Норвегия” в България. Държавната агенция към норвежкото министерство на търговията, промишлеността и рибарството „Иновация Норвегия“ изпълнява проекти в рамките на Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants). Целта на програмата е да подобри конкурентоспособността на българските предприятия, да засили търговските връзки между България и Норвегия, като предостави бизнес контакти и възможности за споделяне на опит и добри практики между фирми и институции.
Пред Investor.bg Венцеслава Янчовска разказа кои са приоритетите за финансиране в новия програмен период до 2021 г. на Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants).
– Г-жо Янчовска, за каква сума могат да кандидатстват българските фирми през следващия програмен по новата програма на „Иновация Норвегия“ на Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants)?
– Програмата „Бизнес развитие, иновации, и малки и средни предприятия“ е част от Норвежкия финансов механизъм за периода до 2021 г. и е в размер на 28,5 млн. евро, но проектите ще се изпълняват практически до 2024 година.
Програмата има основен фокус подкрепа на малки и средни предприятия, като изискването е поне 70% от средствата да бъдат заделени за тях.
В момента се водят консултации с максимален брой участници, за да се уточнят конкретните параметри на новата програма. Целта на разговорите е да се направи оценка на предизвикателствата пред фирмите, за да може условията за кандидатстване да отговорят максимално точно на нуждите на бизнеса. След изработването на окончателната концепция тя трябва да бъде одобрена от донора – норвежкото правителство.
Cвeтът гyби paбoтницитe cи. Kaĸвo oзнaчaвa тoвa зa глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa?
Cлeд гoдинитe нa ĸpизaтa, в ĸoитo ocнoвнa тeмa бeшe виcoĸaтa бeзpaбoтицa в peдицa eвpoпeйcĸи дъpжaви, днec вoдeщият пpoблeм нa бизнeca ce oĸaзвa нeдocтигът нa paбoтнa pъĸa. Дeфицитът нa cлyжитeли e пpoблeм нoмep 1 нa ĸoмпaниитe нe caмo в Eвpoпa, нo и в глoбaлeн мaщaб. A иĸoнoмиcтитe oчaĸвaт тoй дa ce зaдълбoчи в cлeдвaщитe гoдини.
Cпopeд eĸcпepти pacтeжът нa paбoтнaтa cилa щe ce зaбaви и ocнoвният въпpoc e ĸaĸ тoвa щe ce oтpaзи нa глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa.
„Зaбaвeният pacтeж нa нaceлeниeтo и зacтapявaнeтo щe имaт нeгaтивeн eфeĸт въpxy pъcтa нa cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa в cлeдвaщитe двe дeceтилeтия“, cмятa Aндpю Keнингъм, ĸoйтo e глaвeн иĸoнoмиcт в Саріtаl Есоnоmісѕ.
„Toзи нeдocтиг мoжe дa бъдe ĸoмпeнcиpaн caмo чacтичнo oт пo-гoлямoтo yчacтиe нa жeнитe и нa възpacтнитe xopa нa пaзapa нa тpyдa“, пocoчвa oщe тoй, цитиpaн oт Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.
Oт OOH пpoгнoзиpaт, чe cвeтoвнoтo нaceлeниe щe нapacнe в cлeдвaщитe няĸoлĸo дeceтилeтия, нo c пo-бaвни тeмпoвe oт пpeдxoднитe. Oчaĸвaниятa ca pacтeжът дa бъдe нa нивo oт cpeднo 0,8% дo 2050 гoдинa в cpaвнeниe c paвнищe oт 1% и 2% пpeз пocлeднитe гoдини.
Toвa, ĸoeтo пpитecнявa пoвeчe иĸoнoмиcтитe e, чe пpи нaceлeниeтo в тpyдocпocoбнa възpacт зaбaвянeтo щe e пo-гoлямo, ĸaтo тeмпът нa pacтeж щe ce пoнижи c oĸoлo 0,4 нa cтo дo 2030 гoдинa. Meждyвpeмeннo в cлeдвaщитe тpи дeceтилeтия xopaтa нaд 65 гoдини щe ce yдвoят, a тeзи пoд 15 гoдини щe нaмaлeят c oĸoлo 8 нa cтo.
Застрахователите управляват 7,7 млрд. лв. към края на март
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 7.722 млрд. лв. към края на март 2018 година. Техният размер се увеличава с 461.3 млн. лв. (6.4%) в сравнение с края на март 2017 г. (7.261 млрд. лв.) и с 425 млн. лв. (5.8%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. (7.297 млрд. лева), съобщи БНБ.
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 126.5 млн. лв. (6.6%) – от 1.906 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 2.033 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 година. Спрямо края на декември 2017 г. (2.034 млрд. лв.) те намаляват с 1.4 млн. лв. (0.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2018 г. е 26.3% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. при 27.9% в края на декември 2017 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават с 334.8 млн. лв. (6.3%) – от 5.355 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 5.689 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 г. и с 426.4 млн. лв. (8.1%) спрямо края на декември 2017 г. (5.263 млрд. лева). Към края на март 2018 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 73.7% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и 72.1% към края на декември 2017 година.
АИКБ предлага специалности от машиностроенето и дървообработването да влязат в защитения списък на МОН
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага на Министерство на образованието и науката да включи две специалности от „Машиностроене“ и „Дървообработване“ в Списъка със защитените от държавата специалности от професии. Това се казва в специално писмо във връзка с подкрепата на проекта на Постановление на Министерски съвет за приемане на списъка, което най-представителната работодателска организация у нас е изпратила до министъра на образованието Красимир Вълчев.
Според АИКБ към изготвения вече списък трябва да бъдат добавени специалностите „Машини и системи с ЦПУ“ и „Мебелно производство“, тъй като е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Първата е една от най-търсените и дефицитни специалности, а броят на учащите е крайно недостатъчен. Разпределението на паралелките не покрива всички области, в които е развит този бранш, като дори в региони с концентрация на машиностроителни предприятия като Видин, Враца и Монтана няма къде да се изучава специалността, се посочва още в писмото.
Предложението за включването на втората специалност „Мебелно производство“ е обосновано от официални икономически и социологически анализи, в които се сочи, че дървообработването и в частност производството на мебели, e и сред най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори. Това е и един от браншовете, който открива и поддържа работни места в райони с ниска заетост. В момента специалността е изучавана от едва около 120 ученика. Обучението по професията е подкрепено от бизнеса в Югозападен, Южен Централен, Североизточен и Северен Централен райони, като е декларирана готовност за осигуряване на задължително практическо обучение.
Бизнесът видя лобизъм в саморегулацията на автомобилните превози
Проектозаконът за създаване на Българска автомобилна камара, внесен от депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“ нарушава правилата на конкуренцията, поставя фирмите в бранша в конфликт на интереси и увеличава финансовата и административната тежест за тях. Това се казва в становище на три от четирите национално представителни работодателски организации – Българската стопанска камара, търговско-промишлената палата и Асоциацията на индустриалния капитал.
Вносителите мотивираха необходимостта с голямата концентрация на контролни функции в изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ и последващите „съмнителни практики“ там. Идеята им е всички превозвачи да бъдат задължени да членуват в професионалното сдружение, а то да издава лицензите, да следи за спазването им и да ги спира или отнема при нарушения.
Според работодателските съюзи прехвърлянето на регулации към новото сдружение със задължително членство може да доведе до това, че вече стъпилите на пазара да отказват на нови играчи лиценз или поне да го бавят, създават се предпоставки за картелиране, договаряне на прагови цени на услугите и изтласкване на малките и срединте фирми от пазара.
Поради характера на задължителното членство и заплахата от отнемане на лиценз, нарастват възможностите за натиск върху членовете и упражняване на рекет в процеса на вземане на решения, предупреждават трите организации.
Зад текстовете на законопроекта прозират очевидни партикуларни корпоративни лобистки интереси, различни от тези на преобладаващата част от ангажираните в автотранспортния сектор, както и на общия публичен интерес, пишат работодателите до парламента.
Обществените поръчки са сериозно опорочени и през 2017 г.
За поредна година дейността по възлагане и изпълнение на обществените поръчки е определена като високорискова в отчета за 2017 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).
Проверени са 1138 обществени поръчки (8,9% от средногодишния брой на откритите) на обща стойност 1.26 млрд. лв. и при 39% от тях (на стойност 475 млн. лв.) са открити нарушения. Точно толкова е и делът на поръчките с нарушения през 2016 г. при 41% през 2015 г. и 38% през 2014 година. Тоест въпреки намеренията на последните правителства да се справят с корупцията и злоупотребите в публичното възлагане, както и цялостното пренаписване на Закона на обществените поръчки, поръчките си остават канал за сериозна злоупотреба и неефективно харчене в огромни размери.
От 445 поръчки с нарушения са около половината, или 229 (20% от проверените) са със съществени нарушения, а другата половина – 216 (19% от проверените) – с процедурни. Именно първата група ясно показва дълбоко вкоренения порок на системата за обществени поръчки – неспазването на свободната конкуренция, равнопоставеността, публичността и прозрачността на процеса. Те са на стойност 164 млн. лв. и включват: договаряне без обявление, поставяне на условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите, сключване на анекси, с които са изменяни цени, срокове и др.
Харченето в общините остава големият проблем. През 2017 г. поръчките с нарушения в общините са 42% и са на стойност 337 млн. лева. Нещо повече, от стойността на всички поръчки с нарушения огромният процент е именно в общините – около ¾ от стойността на поръчките с нарушения (337 млн. лв. в общините при 475 млн. лв. общо). Подобни констатации показват и проверките на Сметната палата.
