Информационен бюлетин 22.10.2018 – 28.10.2018
Синдикати и бизнес искат да върнат 50 000 етнически българи от Украйна и Молдова
Синдикатите и работодателите предлагат програма за заселване на поне 50 000 етнически българи от Украйна и Молдова в България. Програмата включва подготовката на карта на свободните работни места у нас с тяхното разположение и нивата на заплащане, както и карта на изоставените къщи, в които могат да се заселят тези хора. Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров при обсъждането на проектобюджетите на държавата, здравната каса и държавното обществено осигуряване от Съвета за тристранно сътрудничество.
Програмата може да се реализира в рамките на 3-4 години, поясни Пламен Димитров, цитиран от „Дарик“.
„Между 100 000 – 120 000 души са нужни в момента на българската икономика. Бизнесът има готовност да ги поеме. Втората стъпка е общините да направят един мапинг на изоставените къщи в селата. Бизнесът и без това вози в момента между 20-30 до 50 км работниците си и ще продължи да ги вози. Въпросът е да ги има, т.е. да ги заселим тези наши сънародници в тези имоти“, коментира Димитров.
„Общата сметка според нас е между 300 и 400 млн. за цялата програма, за да се купят тези къщи, да се предоставят безвъзмездно на тези семейства и бизнесът да им покаже къде ще работят. Това според нас визира смислено усилие на обществото, на правителството и на всички нас, които можем да помагаме“, изтъкна президентът на КНСБ.
Бюджет 2019 – приходите повече, но защо?
Много може да се каже за проектобюджет 2019, но ако трябва да го опишем в едно изречение, то е доказателство за максимата, че в света има само две сигурни неща и това са смъртта и данъците. За поредна година правителството планира увеличение на бюджетните приходи – данъчно-осигурителни, неданъчни и помощи (основно средства от ЕС) като дял от БВП, което означава, че докато ни обясняват колко ниски и стабилни са данъците, всъщност всяка година те се увеличават.
Част обяснението е, че това е естествен процес – икономиката расте, а заетостта се увеличава. Заедно с това има недостиг на квалифицирани кадри на пазара на труда, което в съвкупност с предните две тенденции води до сравнително висок ръст и на възнагражденията. Друга част от обяснението е, че това е резултат от целенасочена държавна политика за „скрито” увеличение на данъците чрез увеличаване на минималната работна заплата, минималните и/или максималните осигурителни доходи, въвеждане на нови данъци (например новия акциз върху нагреваемите тютюневи изделия) или промяна на съществуващи такива (например върху моторните превозни средства) и др. Разбира се, може да се очаква частична заслуга за това да имат и данъчните администрации, но ефектът от подобрената им работа не се отчита, така че може само да се гадае колко точно е.
Цената на безина може скоро да достигне 2,60 лева за литър
2,47 лева за литър A95 и 2,49 лева за литър дизел средно в Монтана, а разликите не само в различни области, но и при различни вериги, дори в един и същ град, са вече чувствителни – това е картината на пазара на горива в България.
Според платформата fuelo.net, средната цена на бензина днес (26 октомври) е 2,38 лева, а на дизела – 2,42 лева. Средното поскъпване за 1 месец е 10 стотинки, на дизела – 12 стотинки. Най-евтино днес се продава бензина в Стара Загора – 2,07 лева, но става въпрос за конкретна бензиностанция. А по области Видин и Монтана са най-скъпи на бензин, следвани от Враца, като се взема разликата между средната цена за страната и горивата в дадената бензиностанция. Разликите се сумират по области и се разделя на броя на бензиностанциите. Така за всяка област се изчислява колко стотинки е средната разлика спрямо средната цена за страната. Така излиза, че във Видин разликата е 3,88 стотинки нагоре, в Монтана – 3,87 стотинки, а във Враца – 2,43 стотинки. В Добрич пък е най-евтино – 4,18 стотинки.
Възможно е цената на бензина да стане 2,60 лева на литър. Цената на суровия петрол расте за поредна година – 40% поскъпване през последните две години (около 67 долара за барел), коментира пред Нова телевизия икономистът Владимир Каролев. Той обаче за пореден път не говори за вида Urals, който определя много основно цената на горивата у нас (бел. ред. – за последните три дни има леко поевтиняване и при лекия суров петрол, и при Brent-а, и при Urals, като барел суров петрол е около 66 долара, Brent – 76 долара, а Urals – почти 74 долара). И обясни, че пазарът на горивата бил много конкурентен, затова имало големи проблеми.
Локация и качествено строителство – водещи фактори за купувачите на нови жилища
Високото качество на строителство и добрата локация мотивират купувачите да сключат сделка на цена, по-висока от предварително определения за това бюджет. Над 70% от хората, планиращи да купят ново строителство, са готови да платят повече, ако тези два фактора отговарят на изискванията им. Това сочи проучването на строително-инвестиционната компания BLD, проведено сред заинтересованите от новопостроени сгради потребители.
Според изследването на компанията наличието на съществуващо вече паркомясто или гараж е друго важно предимство и повод за надплащане за около 45% от запитаните. В случай, че няма прилежащ подобен обект към имота, 39% от хората декларират намерението и да купят гараж отделно, а 59% – да потърсят паркомясто за покупка.
Друга отчетлива тенденция сред купувачите на ново строителство е свързана с разпределението на помещенията и площта на желания имот.
Тристайните жилища остават най-популярни сред клиентите, а втората позиция в предпочитанията им заемат двустайните апартаменти. Според данните на компанията, желаещите да сключат сделка за двустаен или тристаен имот формират общо над 90% от всички. По-големите, както и едностайните жилища, рядко представляват интерес за масовия купувач и са резултат по-скоро от индивидуални нужди. В същото време проучването на BLD сочи, че над 20% от възнамеряващите да купят нов дом биха искали повече стаи от тези, които обитават в момента, но не и по-голяма квадратура.
Липсата на работна ръка и нерегламентираният внос спъват сериозно българските производители
Липсата на работна ръка, нерегламентираният внос, подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и административният натиск, както и предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми, стоящи пред бизнеса от производствените сектори на икономиката. Този извод може да се направи от проведената среща с 16 браншови организации, членове на БСК, с оперативното ръководство и експерти на Камарата.
Участниците в срещата поставиха акцент и върху продължаващото с години нерешаване на проблема с начина на определяне на такса „битови отпадъци“, като настояха за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, т.е. таксата да се дължи върху количеството генерирани отпадъци, а не върху балансовата стойност на активите или данъчната оценка на имота.
За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той подчерта, че това е сериозна пазарна пречка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и само през 2017 г. са реализирали износ за над 7 млн. евро. „България е на десето място по брой и по стойност на изнесените велосипеди за 2017 г., а в ЕС е на седма позиция, докато при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в ЕС“, изтъкна Георгиев.
