Срещата се организира по инициатива на „Клуб на работодателя“ Стара Загора и Съюза на архитектите в България ОП Стара Загора с подкрепата на Община Стара Загора и НПО.

На срещата присъстваха г-н Тома Биков, Председател на Комисията по култура и медии към НС на Р България, г-н Маноил Манев, Председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС на Р България, Зам.кмета по култура и туризъм към Община Стара Загора г-жа Милена Желева, инж. Димитър Янков, Председател на СНЦ „Клуб на работодателя“ Стара Загора. Срещата уважиха представители на бизнеса, в лицето председателя на КРИБ, председателя на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите, председателя на КАБ Стара Загора, представители и ръководителите на всички културните институции в града,  Зам. ректора на Тракийския университет, архитекти, проектанти, общински съветници,  представители на НПО –  Лайънс клуб Стара Загора Августа, граждани и медии.

Г-н Биков представи възможности за подкрепа на идеи и проекти за развитие на културното наследство и наблегна на проблемите отнасящи се до законодателството и необходимостта от децентрализация на управлението, организацията и контрола на дейността в сферата на културното наследство.  

Презентации по темата направиха арх. Мария Каразлатева – национален експерт по културно наследство и арх. Петър Киряков – автор на идеен проект за развитие на площадното пространство пред Операта .

Обширно бе представена темата ЕКСПОНИРАНЕ НА МОДЕРНАТА ДРЕВНОСТ НА СЪБИТИЙНИЯ ГРАД СТАРА ЗАГОРА, ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА МУЗЕЙ „ИЗВЪН ВРАТИТЕ НА РИМ“ или т.нар. „Музей на открито“

Осем хилядната „град-върху град“ многопластова стратификация на Стара Загора, един от най-старите и големи известни на историографията градове на континента прави нашият град, според участниците в срещата мост за протичането на цивилизационния процес, което го представя като непренебрежим Паметник на Историческото, културното и Духовното наследство на Стара Загора, което е достойно да се оценява по всички критерии на ЮНЕСКО за равнищата на  световната му ценностна категория, както и да се изследва, идентифицира, документира, опазва, експонира и популяризира в съответствие с ръководните принципи в управлението на неговата по природата си –  интегрирана система от субординирани свързаности.

Подчерта се, че град Стара Загора е мястото, където могат да се видят в автентичен вид запазените структури на двете основни градоустройствени системи, установени в Древността, за социалната организация в градското пространство. Известен е факта, че Регионалният Исторически музей Стара Загора отдавна поддържа Археологическа Кадастрална карта с  отбелязване на местата и структурата на римските градежи „in situ“. Разкритите археологически структури в застроени имоти в миналото и построено в тях ново строителство остава обаче „невидимо“ в сутерените на блоковото застрояване сред съдовете на зимнина и стари вещи, защото и пространството на РИМ няма неограничени възможности и не може да приеме и експонира артефактите. Предложено бе за тази цел, и особено след разкриването на забележителния архитектурен артефакт на римската гробница в източния парк в източния край на Стара Загора, като се отбелязва възможността ул.“Граф Игнатиев“ с достатъчна ширина на напречния профил да бъде устроена улицата, като „Музей, вън от вратите“ на РИМ, и свързана с контролиран достъп до античното му ниво с вход-излаз към ул.“Граф Игнатиев“ – богато озеленено градско пространство, по което от централната градина и Аудиториума при Западната порта на Августа Траяна и с продължение на градската градина пред фоайето на Операта, Художествената галерия, РИМ, Драматичния театър и Улицата-съвременният Декуманус, която достига до Некропола и наскоро разкритата там археологическа ценност, където урбанистичните системи на съвременния и на античния град са видими едновременно в интегрирана устройствена среда на централното градско ядро, в ясен план на разгръщата се в пространството урбанистична система.

Тази предложена система, според арх. Каразлатева е предпоставката да се създаде археологически „Музей извън вратите на РИМ“ да се даде възможност за експониране на разкритите археологически артефакти в подходящо оформена в експозиционен дизайн „цитат“ на този в РИМ в мащаба на парковата среда, с табелки (с QR код) с отбелязано мястото и кратка информация на разкриването им in situ, оформени и ситуирани в пълно мащабно съответствие и в подобие на  музейните експонати на закрито в пространството на РИМ. Могат да се развият и пространства за образователни и цели, тематични експонати в структуриран ред и ритъм „витрини“ с подходящо функционално и ефектно нощно осветление, и пр. 

Презентацията на арх. Каразлатева изведе предложението да се определят Културни маршрути, които да бъдат устройствено изграждани и посетителски организирани така, че да представляват устройствени комплекси като Музейни мрежи в обозримо свързана Експозиционна среда с просветителско качество.  Представи се идеята за град на изкуството на Операта, и не просто на оперното музикално-мелодично и сценично представление, а град с Лаборатория за изследване на въздействието на музикалните вибрации в определени честоти-херци върху човешкия организъм – за ефикасна възстановителна и лечебна терапия/. С такива качества са отличени пространствата именно на тракийските храмове и гробници, като ритуал, свързан с култовите практики на обезсмъртяването, клетъчното обновяване чрез структурата на ДНК. 

Според арх. Каразлатева теренът от изток на сградата на старозагорската Опера би могъл да се трансформира посредством разширение от изток  в Първото Орфическо пространство/първата Лабораторна Оперна сграда в света, един „скок“ на българското древно и съвременно Знание в цивилизацията на Третото хилядолетие – ХХІ-ви век.

Оформянето на подход бе презентиран от проекта на арх. Петър Киряков за пространството пред сградата на операта; (и в свързаност с вече изнесена сцена на Античния форум – Аудиториум при експонираната Западна порта и крепостна стена на Августа Траяна).

Двете презентации поставят на преден план необходимостта е изработването на Специализиран раздел към ОУП-Ст.Загора и към ОУП-Община Стара Загора, както и на ОУП на зоната с НКН в цялата праисторическа зона в област Тракия с Териториални Програми (ПИРО) за Интегрирани Териториални Инвестиции (ИТИ) за обезпечаване за цялостно развитие с интегрирани решения на свързани геопространствени сектори за развиване на мащабен икономически ефективен с висок социо-културен и познавателен ефект на основата на Тематична мрежа за Културен туризъм на  „Европейското Праисторическо наследство“ с потенциал да получи статут „ПАМЕТНИК НА ЮНЕСКО“

Срещата изведе няколко проблема на дневен ред в опазването на националното и културно наследство, а именно:

• Необходимост от промяна на законовата и нормативна основа, с клаузи за насърчаване и подпомагане на собствениците на НКЦ, – експертно-методическа и консултативна помощ, осигуряване на системен мониторинг на всички дейности по опазването и изключително стриктно за хода и завършването на Арх.Стр.-КРР;
• Необходимост от особено внимание към частните собственици на НКЦ и осигуряването им от държавния бюджет за тези с категория “Национално значение“, в т.ч. за всички археологически проучвания в частни ПИ, и изцяло за експониране на археологически паркове и зони, защитени и по реда на Конституцията на Р.България и несъответно пропорционално според случаите по ЗКН и Наредби;
• Необходимост от финансово подпомагане за проучване и АС/КРР, като бе даден пример, че навсякъде в Европа до 50%, а някъде и повече, според случаите на комбиниране с археологически НКЦ;
• Необходимост от създаване на Общински или Регионални фондове с делигиран държавен бюджет по примера на Столична Община, с договори за подпомагане на проектирането и на специалните (художествени и декоративно-пластични)  КРР.
• Необходимост от промяна на действащата по реда на ЗКН съгласувателна процедура;
• Необходимост от национална стратегия за културен туризъм със стопански-предприемачески, социален, познавателен и образователен ефект