Срещата се организира по инициатива на „Клуб на работодателя“ Стара Загора и Съюза на архитектите в България, ОП Стара Загора, с подкрепата на Община Стара Загора и НПО.

На срещата присъстваха г-н Тома Биков, Председател на Комисията по култура и медии към НС на Р България, г-н Маноил Манев, Председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС на Р България, инж. Димитър Янков – Председател на СНЦ „Клуб на работодателя“ Стара Загора, заместник кмета по култура и туризъм към Община Стара Загораг-жа Милена Желева. Срещата уважиха представители на бизнеса, в лицето на: председателя на КРИБ -Стефан Шоселов, председателя на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите – Пламен Русев, председателя на КАБ Стара Загора арх.Петър Киряков, ръководители и представители на културни и образователни институции в града, а именно: Директора на Държавна Опера Стара Загора и художествения ръководител на балета, ръководителите на Драматичния театър, Художествената галерия, Народната библиотека „Захари Княжевски“, Зам. ректора на Тракийския университет доц.Емил Славов, архитекти, проектанти, общински съветници,  представители на НПО –  Лайънс клуб Стара Загора Августа и Ротари клуб Стара Загора, граждани и медии.

Г-н Тома Биков представи възможности за подкрепа на идеи и проекти за развитие на културното наследство и наблегна на проблемите отнасящи се до законодателството и необходимостта от децентрализация на управлението, организацията и контрола на дейността в сферата на културното наследство.  

Презентации по темата направиха арх. Мария Каразлатева – национален експерт по културно наследство към НИНКН и арх. Петър Киряков – автор на идеен проект за развитие на площадното пространство пред Операта .

Обширно бе представена темата „ЕКСПОНИРАНЕ НА МОДЕРНАТА ДРЕВНОСТ НА СЪБИТИЙНИЯ ГРАД СТАРА ЗАГОРА“, чрез създаване на „МУЗЕЙ ИЗВЪН ВРАТИТЕ НА РИМ“ или т.нар. „Музей на открито“, който може да стане уникална атракция за гражданите, гостите на града и туристи от цял свят.

Осем хилядната многопластова стратификация „ГРАД ВЪРХУ ГРАД“ на Стара Загора, един от най-старите и големи известни на историографията градове на континента, прави нашият град, според участниците в срещата, мост за протичането на цивилизационния процес, което го представя като непренебрежим Паметник на Историческото, културното и Духовното наследство на Стара Загора, което е достойно да се оценява по всички критерии на ЮНЕСКО за равнищата на  световната му ценностна категория, както и да се изследва, идентифицира, документира, опазва, експонира и популяризира в съответствие с ръководните принципи в управлението на неговата по природата си –  интегрирана система от субординирани свързаности.

Подчерта се, че град Стара Загора е мястото, където могат да се видят в автентичен вид запазените структури на двете основни градоустройствени системи, установени в Древността, за социалната организация в градското пространство. Известен е факта, че Регионалният Исторически музей Стара Загора отдавна поддържа Археологическа Кадастрална карта с  отбелязване на местата и структурата на римските градежи „in situ“. Разкритите археологически структури в застроени имоти в миналото и построено в тях ново строителство остава обаче „невидимо“ в сутерените на блоковото застрояване сред съдовете на зимнина и стари вещи, защото и пространството на РИМ няма неограничени възможности и не може да приеме и експонира всички артефакти. Предложено бе за тази цел и особено след разкриването на забележителния архитектурен артефакт на римската гробница, намираща се на територията на триъгълния парк в източния край на Стара Загора, като се отбелязва възможността че ул.“Граф Игнатиев“ има достатъчна ширина на напречния профил, да бъде преустроена улицата, като „Музей, вън от вратите“ на РИМ. Така се създава възможност да бъде свързан с контролиран достъп до античното му ниво с вход-излаз към ул.“Граф Игнатиев“ – богато озеленено градско пространство, по което от централната градина и Аудиториума при Западната порта на Августа Траяна и с продължение на градската градина пред фоайето на Операта, Художествената галерия, РИМ, Драматичния театър и Улицата-съвременният Декуманус, която достига до Некропола и наскоро разкритата там археологическа ценност, където урбанистичните системи на съвременния и на античния град са видими едновременно в интегрирана устройствена среда на централното градско ядро, в ясен план на разгръщата се в пространството урбанистична система.

Така тази идея, предложена от арх. Каразлатева, може да стане предпоставка за изграждане на археологически „Музей извън вратите на РИМ“ и да се даде възможност за експониране на разкритите археологически артефакти, именно в подходящо оформена в експозиционен дизайн „цитат“ на този в РИМ, в мащаба на парковата среда, с табелки (с QR код), описващи мястото, където са намерени и кратка информация на разкриването им „in situ“. Могат да бъдат оформени и ситуирани в пълно мащабно съответствие и в подобие на  музейните експонати на закрито в пространството на РИМ. Могат да се развият и пространства за образователни и цели, тематични експонати в структуриран ред и ритъм „витрини“ с подходящо функционално и ефектно нощно осветление, и пр. 

Презентацията на арх. Каразлатева изведе предложението да се определят Културни маршрути, които да бъдат устройствено изграждани и посетителски организирани така, че да представляват устройствени комплекси като Музейни мрежи в обозримо свързана Експозиционна среда с просветителско качество.  Представи се и идеята за „Град за представяне на изкуството на Операта“, и не просто на оперното музикално-мелодично и сценично представление, а „град“ с Лаборатория за изследване на въздействието на музикалните вибрации в определени честоти върху човешкия организъм (за ефикасна възстановителна и лечебна терапия). С такива качества са отличени пространствата именно на тракийските храмове и гробници, като ритуал, свързан с култовите практики на обезсмъртяването, също и в църквите и храмовете, спомагащ за клетъчното обновяване чрез структурата на ДНК и лечебното им въздействие, подробно изследвано от д-р Роял – Реймънд Райф още през 30-те години на XX век и по-късно от д-р Хулда Кларк . 

Според арх. Каразлатева теренът от изток на сградата на старозагорската Опера би могъл да се трансформира посредством разширение от изток  в Първото „Орфическо пространство/първата Лабораторна Оперна сграда в света“, един „скок“ на българското древно и съвременно Знание в цивилизацията на Третото хилядолетие – ХХІ-ви век.

Арх. Петър Киряков презентира идеен архитектурен проект за оформянето на пространството пред сградата на операта, както и съчетаване и създаване на свързаност с вече изнесена сцена на Античния форум – Аудиториум при експонираната Западна порта и крепостна стена на Августа Траяна). Известно е, че историческия център на Стара Загора е именно пред сградата на Операта и може да бъде възстановен като такъв.

Двете презентации поставят на преден план необходимостта е изработването на Специализиран раздел към ОУП-Ст.Загора и към ОУП-Община Стара Загора, както и на ОУП на зоната с НКН в цялата праисторическа зона в област Тракия с Териториални Програми (ПИРО) за Интегрирани Териториални Инвестиции (ИТИ) за обезпечаване за цялостно развитие с интегрирани решения на свързани геопространствени сектори за развиване на мащабен икономически ефективен с висок социо-културен и познавателен ефект на основата на Тематична мрежа за Културен туризъм на  „Европейското Праисторическо наследство“с потенциал да получи статут „ПАМЕТНИК НА ЮНЕСКО“

Срещата изведе няколко проблема на дневен ред в опазването на националното и културно наследство, а именно:

• Необходимост от промяна на законовата и нормативна основа, с клаузи за насърчаване и подпомагане на собствениците на НКЦ, – експертно-методическа и консултативна помощ, осигуряване на системен мониторинг на всички дейности по опазването и изключително стриктно за хода и завършването на Арх.Стр.-КРР;
• Необходимост от особено внимание към частните собственици на НКЦ и осигуряването им от държавния бюджет за тези с категория “Национално значение“, в т.ч. за всички археологически проучвания в частни ПИ, и изцяло за експониране на археологически паркове и зони, защитени и по реда на Конституцията на Р.България и несъответно пропорционално според случаите по ЗКН и Наредби;
• Необходимост от финансово подпомагане за проучване и АС/КРР, като бе даден пример, че навсякъде в Европа до 50%, а някъде и повече, според случаите на комбиниране с археологически НКЦ;
• Необходимост от създаване на Общински или Регионални фондове с делигиран държавен бюджет по примера на Столична Община, с договори за подпомагане на проектирането и на специалните (художествени и декоративно-пластични)  КРР.
• Необходимост от промяна на действащата по реда на ЗКН съгласувателна процедура;
• Необходимост от национална стратегия за културен туризъм със стопански-предприемачески, социален, познавателен и образователен ефект