Среща с представители на СДС

Среща с представители на БСП  

Среща на Клуба на Работодателя с Александър Томов 

Занимавам се с икономика – доктор съм на науките. Основно се занимавам с инвестиционни процеси, иновация на предприятия, макроикономика и други. В момента съм заместник-председател на Надзорния съвет на “Кремиковци” и това е един от най-интересните ми творчески експерименти в живота. Инициирал съм и съм създал финансовия монтаж на десетина големи инвестиционни проекта, сред които “Видима идеал”. В момента представям доста големи финансови структури базирани в Лондон и Ню Йорк за Балканите и България, които се занимават главно с инвестиции. Така, че особено след идването на Симеон Сакскобургготски в България, аз се занимавам предимно с икономика и бизнес. Идвайки при вас, се чувствам не толкова председател на българската социалдемокрация, колкото като ваш колега. Затова ще говоря повече за бизнес и много малко за политика.

Темата на нашата беседа е “Българският бизнес в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз”.

Какво представлява днес българския бизнес?

68 000 фирми са регистрирани по ДДС в България. От тях работят малко под 60 000. Около 560 фирми могат да се нарекат големи, като 35 – 40 от тях наистина са големи. Но 560 – 600 са между така наречените големи данъкоплатци по определени критерии на Министерството на финансите.

Първата фаза на формиране българския бизнес е пред своя край. Това формиране се извърши до голяма степен стихийно, при една недобре подредена приватизация. През 1999 година е пика на приватизацията и на практика този процес сега е пред привършване. От всички предвидени активи, вече са приватизирани 84%, при това без последната сделка за БТК. На практика, първоначалния цикъл, първоначалното натрупване на капитала в България, е завършено. Остава да се приватизират някои мощности в енергетиката.

Сега предстои нова фаза.

Българският бизнес все-още не се е структурирал стабилно. Той не е фиксиран от световните пазари. Според мен, през предстоящите десетина години ще настъпи ново преструктуриране. Няма да бъде толкова шумно, но ще бъде не по-малко болезнено, защото ще започне процес на адаптация на българските фирми към реалностите на европейските и световни пазари. Това ще става при изключително силна конкуренция, непозната досега на нашите бизнесмени. Затова всеки български държавник, политик, а и всеки бизнесмен трябва да си постави въпроса – готови ли сме да посрещнем предизвикателствата на европейската конкуренция? По наша оценка, от наличните 68 000 фирми в България, около 60% категорично не отговарят на стандартите на Европа, а останалите отговарят само отчасти. Само малка група предприятия – главно в сферата на услугите, туризма и в някои отделни сегменти, отрасли и подотрасли, отговарят на тези стандарти. Предстои ни да изпитаме мащабна, сериозна конкуренция и много сериозни изпитания. Трябва да се адаптираме и колкото по-бързо направим това – толкова по-добре. И мерна единица може да бъде само една – европейски стандарт, европейски пазар. Критериите на централноевропейските пазари Австрия, Бавария и Северна Италия са много типични за нас – като съотношение на себестойност и печалба, разходи за труд, разходи за амортизация и така нататък.

Величината на частния капитал в България е много голяма. Тя превъзхожда тази във Франция например. Вероятно тя ще оформя до 80% от брутния вътрешен продукт в близка перспектива, като се има предвид, че се предвижда концесиониране на основните пристанища, летища, пътища.

Критериите,

според които можем да кажем, че една фирма е адаптирана към европейския пазар са няколко. Но първия от тях е, да има здрави и устойчиви позиции на европейския пазар, или на нашите пазари, но по европейски стандарти. Това означава не само норми, определени от съглашенията ни с Европейския съюз, но и съотношението на разходите за единица продукция.

Следващия въпрос е дали имаме доверие в банките. През последните три години банките рязко повишиха своята активност. Защо? Това е битка за овладяване на пазарите. Банките ни са предимно чужди и атакуваха мощно, за да хванат определени сегменти от пазара. Но сега ще настъпи друг процес. Първо – експанзията на банките ще намалее, след което ще настъпи търсене на висококачествени клиенти. Ще започне прочистване на пазара. Всички фирми с фалшиви стандарти, неотговарящи на европейската конкуренция, ще станат нежелани клиенти. А модерния бизнес не може да се осъществява без банкова подкрепа. Дори големите корпорации, ако нямат зад гърба си банки са слаби, немощни.

Това са трите основни проблема стоящи пред българския бизнес – европазар, евростандарти и доверие на банките.

Ако искате да правите вярна прогноза за собствения си бизнес, ако искате да оцелеете, трябва да изясните няколко параметъра. В това отношение може да се ползва португалския и гръцкия опит. Ние сме близо до техните условия на развитие. Там, въпреки дългия период на предварителна адаптация, голяма част от фирмите бяха силно ударени. Други успешно се адаптираха.

Затова трябва да се огледат някои параметри на себестойността, които са особено важни. Първо – трябва да се очаква относително високо нарастване цените на някои базови стоки – метали, електроенергия, петрол и газ, и други. Причините са ясни. Огромния скок в развитието на азиатските милиардни държави, които нямат достатъчно собствени източници и предизвикват търсене с невероятни темпове. Очевидно е, че цените ще се задържат високи. Но нещо много, много важно! Няма да оцелее български бизнесмен, който залага на нискокачествен, нискоквалифициран и нископлатен труд. Това ще бъде най-тежката конкуренция. Този, който не се опре на висококвалифициран и високоплатен труд, ще бъде пометен. Подобна е била ситуацията в Португалия. Въпреки, че заплатите там никога не са били толкова ниски, колкото при нас, те рязко започват да губят своите висококвалифицирани специалисти и работници. Затова ние предлагаме като един възможен изход почасовото заплащане. Защото заедно с темпа на нарастване на работната заплата трябва да нараства производителността на труда. Колкото и да ни се иска да увеличим заплатата, при относително ниската производителност на труда, която имаме сега, ние не можем да говорим за вдигане на заплатите. Желанието на някои политически сили да вдигнат заплатите на държавните служители и така да предизвикат повишаването им и в производството са миражи, без връзка с параметъра “производителност на труда”. Това си означава чиста инфлация. Затова ние предлагаме въвеждане на почасовото заплащане и въвеждане на десетгодишна нарастваща скала за задължително минимално почасово заплащане. Опита на Великобритания показва красноречиво, че бизнеса започва да търси максимално ефективна заработка на час. Има ориентация към интензификация на труда, високо качество и висока квалификация. Ако това не се направи, външната конкуренция ще започне да тегли хората. Само от 2003-та година до сега, ние сме загубили 300-400 000 висококвалифицирани специалисти – един голям удар за България!

Сега в България безработицата спада.

Но тя спада поради голямата нискоквалифицирана заетост – работата с метлите и кирките, наемането на нискоквалифицирани хора в съседни държави за селскостопанска работа. Това не е трайна заетост. Един милион и сто хиляди българи в момента работят зад граница. Те са вкарали през миналата година в страната милиард и двеста милиона евро само по банков път. Между другото, само това спасява българската финансова система. Това е точно толкова, колкото е дефицита на нашия външнотърговски баланс. Това, обаче, не променя обстоятелството, че в България не се работи, не се произвежда. Но не можеш и да задържиш един висококвалифициран специалист да работи при тебе на това ниво на работната заплата. Ние сме вече в европейската фамилия и не можем да не се съобразяваме с фамилните правила. Така, че който не може да се адаптира към системата на заплащане, няма да може изобщо да се адаптира. Това същевременно не може да стане с формално вдигане на заплатите. Няма данни, които да показват, че разходите за труд за единица продукция, водят до качествени показатели. Те остават на ниско ниво спрямо Европа и това е проблема. Не е достатъчно да кажеш – искам заплата. Въпроса е срещу нея за единица време да дадеш висококачествен продукт. В това отношение изоставаме значително. Да добавим към това и енергоемкостта на нашето производство, и вложените материали. Останем ли на старите комунистически норми, ние сме загубени!

Ако искаме да успеем, трябва да се качи качеството на труда, трябва да се увеличат трудовите възнаграждения, трябва да се наложи строг режим на потребление на материали и енергия, да се вложи максимум интелектуален труд в производството. Това е пътя. Иначе ще ни натиснат и ще ни смачкат, ще ни изкупят на безценица.

Прочистването в икономиката на Гърция и Португалия, които вземам за пример поради сходството, се е случило силово – големи сливания на фирми, закриване на фирми, преструктуриране, обединения и други.

Така, че, вгледайте се внимателно в перспективните цени на суровините, в пазарните си профили и ниши, вижте цените на труда, вижте вашите конкуренти – съотношението разход на труд, разход на суровини, материали и енергия, нормата на печалба спрямо входа и изхода. Търсете да няма големи флуктуации.

Конкуренцията, която се задава е голяма, но прочистваща, стабилизираща и не прощава, ако не успееш да се адаптираш. Другия проблем е въвеждането на евровалутата. Това е сериозен въпрос. Неизбежно е въвеждането й в България през 2009-та година. Имаше предложение да се премахне валутният борд през 2007-ма от леви икономисти, но това е невъзможно. Ако това се случи, инфлацията ще бъде трицифрено число и ще ни помете. Всъщност – какво е еврото? Еврото е валутен борд на квадрат. Еврото ще бъде натиск върху бизнеса. Ще означава по-високи изисквания към разходите на труд за единица продукция, разходите на енергия… Мисля, че трябва да се създаде национална програма за адаптация към еврото. Еврото ще промени съотношенията на един куп себестойности в нашата страна. То е силов механизъм, който адаптира вътрешните компоненти на производството към европейския пазар.

В Европа еврото събра всички икономики в едно, премахна държавната и централните банки като регулатор и изведнъж се оказа, че германците на единица продукт имат много повече социални плащания, отколкото например във Великобритания. По-големите разходи за труд правят производството им по-малко конкурентно. В момента Шрьодер е принуден да дърпа назад, защото това е неизбежно, но и – естествено – непопулярно. Но той няма ход назад. Защото еврото вкара Германия, Великобритания и САЩ в едни и същи параметри. В същото време Британските компании по-леко преодоляват прехода, защото в техните плащания на труда има по-малко социални елементи, продукцията им има по-малка себестойност. Ние произвеждаме брутен вътрешен продукт около 3 000 долара на човек, докато в Европа тази цифра е близо 30 000 – значи около 10 пъти. А като потребление сме 7 пъти по-надолу, изяждаме в повече от европейците. Необходими са ни изключително смели ходове към рационализация на производството. Това е и отличието ни от идеологията на либералите. Аз съм против намесата на държавата в бизнеса, но също така съм против и това, държавата да не се грижи за своя бизнес, да работи заедно с него. Да го подкрепя, да посочва откъде духа вятъра. Политиците да не се бъркат в работата на хората, но да създават средата, в която бизнеса да се развива.

Какво става у нас в момента? От 7 милиона и 800 хиляди души население, то спадна приблизително на около 7 милиона и 500 хиляди. В същото време населението в трудоспособна възраст е паднало от 5 милиона и 300 хиляди, на 5 милиона и 200 хиляди. Средната работна заплата се покачва, но същевременно една значителна част от трудоспособното население е излязло в чужбина. Ние сме на второ място отзад-напред в света /от 150 изследвани държави/ по демографски спад с коефициент до 2050-та година. Заплатите са ниски, младите хора бягат. Произвеждаме висшисти, чийто брой няма никаква връзка с реалните потребности на бизнеса. Няма и връзка с потребностите и по отношение на специалностите. Никой не се занимава с този проблем. Завършилите образованието си млади хора казват – тука за нас няма място. 80% от студентите искат да напуснат страната. Ето още една роля на държавата.

Не съм песимист, дори съм убеден, че България ще тръгне нагоре. Затова и новата ми книга се нарича

“Оптимистична теория за България”.

Ние трябва да знаем какво и как да правим. И ако досега превръщахме страната си от комунистическа в пазарна демокрация, то сега предстои да я направим модерна европейска страна. Най-прогресивния фактор, който може да направи това е бизнеса. Аз съм социалдемократ, защото съм убеден, че най-доброто общество е това, в което има социализация на капитала и капитализация на труда. Т.е., когато капитала е отговорен за своите хора, отговорен за общественото развитие, а труда е част от капитала. И това е нова представа, за разлика от старата социалдемократическа идея за компромис между труда и капитала. Интеграцията между капитала и труда е в основата на нашите нови идеи. Световните компании, които са постигнали тази интеграция, са най-добрите световни компании.

Въпрос: Мислите ли, че новата бизнес-партия, която се учреди скоро има бъдеще?

Мисля, че бизнесът не е някакъв идеологически сегмент, около който може да се изгради партия. Той е навсякъде и във всичко. Той трябва да бъде свободен от класово-партийна ангажираност и само може да се ориентира към партии, които да защитават създаването на добри условия в държавата за неговото развитие. Имаме примера от други държави, където вече са се зараждали партии на такава основа, но не са просъществували. Остават трайно само такива партии, които основно съществуват в Европа – социалисти, социалдемократи, християндемократи, либерали… Една българска партия не може да съществува сама за себе си в общото европейско семейство, в което политическите продукти имат своите определени представителства.

Въпрос: Какво мислите за развитието на българския бизнес в онези отрасли с по-нисък органически състав на капитала – селско стопанство, строителство и подобни?

Имаме с моя екип една оценка по десет-мерна коефициентна система, според която строителството е с коефициент 8,2. Защо? Поради това, че когато България се включи в Европейския пазар, ще получим ефекта на скачения съд. Тя е зелена, хубава, южна страна с хубав климат и е логично интереса към недвижимите имоти в нея да расте. Очаквам да има втора вълна на повишен интерес към имоти в България. Имам и познат, който спечели конкурс да построи сградите на “Метро” в София и Пловдив и поради бързата си и качествена изработка се специализира. Сега има поръчка за строителството на 60 такива сгради в Русия. Строителството е перспективна насока, но също при условие, че ползва най-новите технологии в тази област. Ще има ориентация към модерно строителство.

Въпроса за земеделието е колосален. Разделянето на българската земя на 24 милиона обособени парцела е най-голямата глупост извършена по време на прехода. Съвременното производство не може да се развива върху такава основа. Това много обезценява земята ни и спира създаването на големи производствени ферми в селското стопанство. Подобно беше и след масовото приватизиране на предприятията, но вече 30 – 40 хиляди от тях са ликвидирани. Ще загинат още – една подигравка с живота и труда на поне три поколения българи. Но земеделието е мъката на нашия народ, защото позорно е да внасяме от чужбина плодовете и зеленчуците си, като сме били традиционно едни от най-добрите им производители преди време. Но ако няма масиви достатъчни за ефективност на производството, няма и развито селско стопанство. Доказва се, че ако обработваемата площ е под 1 440 декара, ефективността на производството пада рязко. Трябва ни модерна форма на комасация на земите на икономическа основа. Необходими са държавни субсидии по линия на Европейския съюз. Или държавата трябва да се намеси, или ще настъпи насилствен процес на изкупуване на земя, с цел окрупняване до размера, необходим за ефективно производство. Затова през 92-ра година, когато беше приет закона за връщане на земята, аз протестирах, но никой не ме разбра, не ме подкрепи. Тогава предлагах да приложим чехския модел. Но и сега, същите хора, които извършиха тази глупост отново са в първите редици на листите за народни представители. И много хора ще гласуват за тях! И защо нашия народ избира такива хора? Защото активната част от населението, омерзена от политиката се е оттеглила от гласуването и решението вземат възрастните хора и някои други прослойки. За някои е по-важно какво ще каже Слави Трифонов за управлението на държавата, отколкото специалистите в различните области. Но, това е факт! За съжаление бизнеса, който може много да помогне също е пасивна сила. Виждате как се гласува за най-важния държавен документ – бюджета. 30-40 полузаспали депутати неразбиращи нищо от тази сложна материя стоят там, за да навират чуждите карти в устройствата за гласуване. Чак след час, когато специалисти от Министерството на финансите са се обадили, са разбрали, че били сбъркали с няколко десетки или стотици милиона! Моя 28- годишна студентка застава на банката и ми дава акъл за икономически закони, и… доктори по икономика не получават доверието на избирателите! Така е. Липсва ни отношение към собствената ни държава, към собствения ни начин на живот. Значи нещо не е наред в самата държава! Няма обяснение как България – страна в най-добрата зона на Европа, южния зелен пояс на Европа заедно със Северна Италия, Южна Франция, Словения, страна в долното поречие на Дунав – най-общо страна с най-добри условия за селскостопанска дейност – внася храните си отвън.

Въпрос: Вие, ако направим една аналогия с футбола, доскоро бяхте един от голмайсторите в националния ни тим. Какво става сега с политическата Ви кариера?

Вие видяхте. Преди четири години нашия народ масово гласува за царя. Видяхте и как минаха тези четири години. Оттогава досега, аз не съм на терена. Занимавам се с икономика и то практическа, имам своите успехи, които ме радват. Западащото “Кремиковци” скоро ще бъде не национален, а регионален фактор в производството на метали. Ние вече купуваме други заводи в Сърбия и Македония. Радва ме и развитието на заводите в Севлиево, а и на други места, където съм работил и работя.

Отново налице е тенденцията да се извадят стари партийци за депутати. Няма го гражданското общество. Надявам се, че никой няма да получи пълно мнозинство и ще ни управлява една три-четири партийна коалиция. И, ако ние успеем да вкараме в парламента една група от 15 – 20 депутата, тя ще бъде част от новото коалиционно правителство на България. С това ще вземем участие в подготовката ни за влизане в Европа.

Среща с министър Севлиевски от инициативата „Срещи на Клуба с видни политици“ 

На 21 март в конферентната зала на хотел “Верея” се състоя поредната от поредицата срещи на Клуба на работодателя, с представители от различни политически сили. Този път срещата беше с представителя на Правителството – министъра на енергетиката Мирослав Севлиевски. Срещата беше продължение на разговора проведен с Емил Кошлуков – председател на партията “Новото време” по теми предизвикани от членове на Клуба.

Тук съм, каза Севлиевски, в качеството си на изпълняващ поне за 100 дни задълженията като министър на енергетиката, а Старозагорска област е важно средище на обекти на българската енергийна политика. Затова, надявам се, това няма да бъде последното ми посещение тук. Вие сте поставили проблеми, които очакват своето разрешение, но освен тези конкретни проблеми, които имаме за обща цел да разрешим, има още един по-широк кръг от такива, за които трябва да се намери механизъм, да направим следващата крачка – да създадем модела и правилата за разрешаването им. Въпроса е новите правила за решаването на проблемите да бъдат написани от хора, които са наясно, че остават в България, искат те и техните деца да живеят и работят тук, както и от хора, които смятат да гласуват. Защото дори и да не избягаш от България, все едно е, че си емигрант, ако не гласуваш и не определяш по този начин политиката в страната си.

Бяха разгледани проблеми с провеждането на търгове за доставка на резервни части за Марица-изток, договорите за доставка на електроенергия за големи потребители, проблемите на захарните заводи, чиито собственици са членове на Клуба, темата за опазване околната среда и контрола, и други. Министър Севлиевски разшири понятието “околна среда”, като включи понятието “политическа инфраструктура” – информираност на хората, политическо доверие, човешкото здраве и други. Разговаря се и за проекта на Клуба – “Евросити”, като се отчете, че той вече е представен на Министерството на отбраната. Членовете на Клуба получиха уверенията на министър Севлиевски за подкрепа в реализиране на идеята. Между Клуба и Министерството на енергетиката ще се утвърдят отношения на “отворена линия”, като всички сегашни и нововъзникващи проблеми ще се дискутират текущо по постоянна електронна връзка. Министър Севлиевски изяви желание да стане член на Клуба на работодателя – Стара Загора.

На 22 март срещите на Клуба ще продължат с Иван Костов – председател на партията Демократи за силна България

Интервю с Емил Димитров – Ревизоро, по повод представяне третата част от трилогията “Митница” в град Стара Загора 

– Господин Димитров, каква е тази книга и какво можем да научим от нея?

– Книгата показва една моя гледна точка, за това, което се случва в митниците и която не задължава никого и с нищо. Има един главен герой, той е заемал някакъв пост, работил е и разказва своите впечатления.

– Има ли продължение тази история днес – години след описваните събития?

– Както казах, това е гледна точка, но митницата, държавата, човешките отношения, движението на търговските потоци… то никога не спира и не започва с един човек, нито свършва с него. Така, че има продължение. Многообразието на описаните неща продължава.

– Какво е влиянието на митниците върху икономическите и политически процеси в страната?

– Връзката е пряка. Колкото по-голяма е корупцията по митниците, толкова по-голяма е контрабандата. Тези пари, които се акумулират от хората, които владеят контрабандните канали, оказват натиск върху цялата икономика, върху политическия живот, върху престъпността като цяло, върху нашето битие.

– Съществува ли според Вас днес политическа сила, която би желала да промени това състояние на нещата?

– В повечето случаи, хората, които поемат властта не знаят пред какви предизвикателства ще бъдат изправени. Самият аз, който от 1990 година съм се занимавал с ревизии по градове, села, КПП-та и аерогари, съм се изненадвал нееднократно. Всеки пост е свързан с предизвикателства и проблеми, когато се възлагат неоправдано високи очаквания. После разочарованието е голямо. Свидетели сме, обаче, че правителствата се сменят, а каналите остават. Тоест, има една приемственост по отношение на това публично да се легитимират едни желания, а на практика да се прилагат стари и утвърдени практики и от новите управляващи.

– Как става тази приемственост? Как изглежда процеса на “зарибяване” на новите?

– Мога да коментирам само мои лични впечатления. Оказва се, че част от политиците още преди да влязат във властта, са поели ангажименти и после им е много трудно да се откажат от тях. Аз отидох там не като политическа фигура, а като експерт по молба на премиера, затова ми беше лесно да отказвам всякакви уговорки, ходатайства, нямайки предварителни ангажименти към никого. Но съм виждал колеги, на които им беше ужасно трудно и които не можеха да вземат нито едно решение без да го съгласуват предварително с коалиационни партньори, Народно събрание, тоя, оня…, та до областния управител.

– Какво прави фирмата “Краун ейджънт” у нас и възможно ли е да промени състоянието на митниците?

– Нещо основно е, че влизайки в Европейския съюз трябва да отговаряме на европейските стандарти. Според тези стандарти “Краун ейджънт” нямат място в България. Не случайно договорът им изтича с датата на присъединяването ни. Те са временно явление, временна помощ, но колко е полезна тази помощ времето ще покаже. Така или иначе те дойдоха, взеха около 80 милиона лева, а до финала на дейността им сумата сигурно ще нарасне на 100 милиона лева срещу единствения ангажимент да пишат едни тримесечни доклади. Тези доклади всъщност не водят до някакви реални последствия. В същото време на два милиона български пенсионери се дават новогодишни увеличения на пенсиите в размер на същата сума – около сто милиона лева. Тъй като аз съм против този договор и така или иначе съм страна, може да излезе, че злословя. Но според договора, трябваше да има българо-английски, смесени дирекции. Българското участие бе елиминирано, беше обещано двойно увеличаване на приходите. В крайна сметка няма никакви дирекции, няма и увеличение на приходите.

– Все пак отчита се увеличение на приходите спрямо предидущи периоди. Това на по-добрия контрол и повече работа на митниците ли се дължи?

– Увеличение на приходите има откакто съществуват митници – от сътворението на света насам. Дължи се на повишаване потреблението, и най-вече на повишаване цените на стоките – например петрола, увеличаване размера на акцизите, списъка на акцизните стоки и пр.

– Не е ли вярна констатацията на министър Велчев, че откакто “Краун ейджънт” пое контрола върху митниците, приходите се увеличават?

– Приходите преди това се разпределяха в четири ведомства: Регионалното министерство, Данъчна администрация, част и в общините, както и екотакси, пътни такси – сега се събират на едно място и вече се отчита голям ръст на приходи. Вярно е също така, че цената на петрола се повиши тройно, в резултат от войната в Ирак и е нормално, когато му начисляваш ДДС и акциз, абсолютната стойност да нарасне три пъти – колкото е нарастването на цената. Отчитаните увеличения за периода не са в резултат на по-добрата работа на митниците, или благодарение на английските съветници, а въз основа на тези причини. Смешно е да приватизираш ефект, предизвикан от войната в Ирак в полза на 16 англичани от една частна фирма дошла в България. Какво ще стане утре, ако цената на петрола падне и приходите намалеят? Тогава кой ще бъде виновен? Разбира се, че има увеличение на приходите, но то не е в онези размери, които бяха обещани. Ще ви дам един пример – днес Вие продавате Вашия вестник по 40 стотинки и печелите 100 лева. Утре го продавате по 80 и печелите може би двойно. Това от по-добрата работа ли ще го постигнете?

Ако, както се твърди имаме големи приходи, много пари, защо нямаме 13-та, 14-та и дори 15-та заплата за Нова година, или бързо и несимволично увеличение на доходите, а имаме по 10 или 20 лева новогодишни увеличения на пенсиите? Ще чакаме догодина от юли на работещите 6, а на пенсионерите 7 процентно увеличение на доходите! Къде са тогава тези четирикратно увеличени приходи? Къде отиват парите?

– Как работата на митниците влияе върху развитието на дребния и среден бизнес в България?

– Много ми е трудно, когато казвам нещо крайно, но считам, че към днешна дата дребния и среден бизнес в България е обречен. Единици са тези, които имат достатъчно пари да инвестират в технологии, а само така може да се отговори на условията за бизнес в рамките на Европейския съюз. Тези, които нямат пари за инвестиции, утре ще бъдат смазани от прилива на евтина и качествена стока навлизаща от Европа. А тези хора нямат пари за инвестиции, защото години наред са нелоялно конкурирани от вноса на евтини стоки от третия свят – Китай, Обединените арабски емирства, Виетнам и други. Българският производител търпи загуби, не реализира печалби и не инвестира във високи технологии. На практика е обречен. Ако можехме и можем да спрем вноса на евтините стоки от Китай по силата на политическа воля, то утре нищо не може да спре вноса на евтините и качествени стоки на страните от Европейския съюз. Те са по-евтини, защото европейските производители имат много по-модерни технологии. Държавата ни е длъжник на българския дребен и среден бизнес. След влизането ни в ЕС, времето за поправки ще е безвъзвратно отлетяло. Нашите производители ще трябва да работят при равни условия с европейските си колеги. Как да стане това, като се тръгва от различни изходни позиции?!

– Все-още остават две години до влизането ни в ЕС. Какво би трябвало да прави държавата, за да спаси националния бизнес от фалит?

– Както сме гледали във филмите, има по света големи индустриалци и хора, които преживяват като гравитират около тях. Но никъде не съм виждал градинаря или шофьора, благодарение на заплатата си да се превърне в индустриалец или виден банкер. По същия начин помощите, които получаваме по различни програми за присъединяване не могат да ни направят конкурентни на самите тези, които ни дават помощи. Европейците само ни подпомагат, дават насоки, предоставят ни стандарти, дават ни идеи и правила, но не можем да очакваме технологии, за да им станем конкуренти. Това трябваше да стане на основа на акумулираните от хората средства през периода преди присъединяването. Как да стане това при тази политика на държавата? Естествено е да загинат почти всички и да останат десетина процента. Само туризмът и общественото хранене в известна степен вече се намират в Европа, фармацията също. Дребния и среден бизнес, които изхранват по-голямата част от хората, са обречени да не могат да отговорят на предизвикателствата на ЕС. Ще има много дълъг период на адаптиране и жестока борба за оцеляване.

– Възможно ли е митниците да захранват финансово сивата икономика в България и как?

– Те не могат пряко да захранват, защото тяхната роля е да събират пари в полза на бюджета. Но осъществявайки не много ефективен контрол, подпомагат сенчестия бизнес да прикрива своите печалби. Ако не проверяват камионите, ако ги обмитяват по занижени стойности, ако допускат дива контрабанда с горива и други стоки, то този, който владее каналите получава много пари. А с парите може да се прави всичко… Така, че неефективността на митническия контрол в крайна сметка наистина подпомага сенчестия бизнес да увеличава своите печалби. Проявлението на тези финансови потоци от сенчестия бизнес спрямо държавата е много вредно. Освен, че се избиват помежду си при преразпределенията на каналите, купуването на хотели и ресторанти, тези хора добиват възможността да купуват политици, да си внедряват правила и закони. Може да се каже, че всяко ново правителство, което идва с нови надежди и обещания, става заложник на действия и последствията им от работата с митниците на предходното правителство.

– Затова ли правителството на Сакскобургготски не се справи, както обеща с корупцията?

– Защото дори самия Сакскобургготски не е знаел какво точно се случва в България. Няма нищо ново под слънцето. По време на правителството на Иван Костов в парламента имаше две комисии за борба с корупцията – една на опозицията и една на управляващите. И тогава имаше един съвет за борба с корупцията към Министерския съвет, имаше планове, директиви, идваха хора от чужбина да ни размахват пръст и да ни обясняват кое как трябва да се случи. Резултатът беше, че при едно правителство и едно мнозинство в парламента на десницата, в Народното събрание можеше да влезе и да се приеме какъвто си поискаш закон. На шега си казвахме, че ако Костов една сутрин се събуди и реши, че всички мъже трябва да носят женски фамилии, то до обед това можеше да се превърне в закон. Така беше тогава, а сега той се опитва от пълно мнозинство да се пребори да прескочи четирипроцентната бариера, за да влезе изобщо в парламента. Така става, когато се излъжат очакванията на хората.

В момента сме свидетели на абсолютно същото нещо. Има комисия в парламента, която се бори с корупцията, сред опозицията има някакви мнозинства, които задават въпроси – какво става с парите от предприсъединителните фондове, от тази сделка, от другата сделка… Даже и днес в Министерския съвет има национална конференция под патронажа на правосъдния министър пак за борба с корупцията. Всичко се повтаря по аналогичния начин, но, познайте колко процента ще вземат днешните управляващи на предстоящите избори! Хората наказват лъжите. Несимволичното увеличение на приходите не е 7% към заплатите от юли следващата година, не е 10 лева към пенсията по случай Нова година.

– Считате ли, че корупцията се покровителства, или най-малкото е пряко свързана с хора от високите етажи на властта и затова борбата с нея не е ефективна? Може би цената на парите е по-висока отколкото желанието на управляващите да подобрят живота на хората?

– Отдавна всички са го казали – че корупцията е в управлението. Този който управлява, той може да взема управленски решения, да дава концесии, да сключва сделки и така нататък. Голямата корупция е в голямата власт. Ако при идването на власт може да се дават обещания, то в края на мандата е малко късно да се правят комисии, да се приемат директиви и отново да се правят обещания какво ще се случи, ако… Все едно да поемеш ангажименти от името на бъдещо правителство. И понеже ние вече преживяхме едно наследство – външен дълг на страната, който и децата ни трябва да плащат, сега ни е трудно да свикнем, че този дълг ще продължава да се увеличава, ще заборчнеят и внуците ни – всякакви реформи, стратегии и концепции за бъдещи периоди в края на мандата ни притесняват. Хората се делят на три вида – такива, които са част от проблема, такива, които са част от решението на проблема и такива, които са част от пейзажа. Сега всички ние сме в позицията на хората, които са част от пейзажа – възложили сме надежди и очакваме те да бъдат оправдани.Сега не можем да въздействаме. Гласували сме и чакаме вече близо четири години да ни се случи нещо хубаво. Хората, които са част от проблема са онези, които ни вкараха в корупционните механизми, тези, които вредят на доброто развитие на страната. Ония, които бяха част от решението на проблема са управляващите – на тях ние възложихме надежди. Сега, в края на мандата си те вече не са част от решението на проблема, а част от самия проблем. Преминали са в другата категория – искат или не искат. И затова тези, които бяха част от пейзажа, догодина с гласуването си ще се превърнат в хората, които са част от решението на проблема /може би?/.

– Цената на петрола, увеличаването на списъка от акцизни стоки, измислянето на нови и нови правила действащи при внос на стоки – това все атрибути на увеличаващата се корупция ли са?

– Цената на петрола се е увеличила, да кажем, три пъти. Ако преди си вкарал контрабанда например една цистерна с бензин и си получил една единица чиста аванта, то сега ще получиш три такива единици. Печели се три пъти повече, а това увеличава апетита. Когато преди две седмици казах, че през последните 18 месеца в сенчестата икономика са генерирани повече средства, отколкото за цялото управление на предишното правителство, то не е защото харесвам Костов повече, отколкото харесвам Сакскобургготски. Партийния цвят тук няма никаква роля – има световна тенденция – в резултат на войната, петрола поскъпна многократно. Акумулираните от това някъде /но не където трябва/ средства, скоро ще окажат натиск и върху следващото правителство. Ще има още повече борби за преразпределение на контрабандните канали, покупко-продажби, битова престъпност и други. Следващото правителство ще трябва да се справя с тези заложени във времето “бомби със закъснител”.

Виждате, като се приема бюджета за 2005-та година, какви странни цифри се обсъждат – кои по-добри, кои по-лоши, но има едни, които касаят ръста в икономиката – 5,5 или 6,5%!? И като питаш – защо две, а не една, отговорът е: “Заради цената на петрола”. В България, когато питаш – Защо цените на стоките са така високи?, получаваш отговор: “Ами, заради петрола”. Ами защо ръстът се измерва с две цифри – пак заради това. И като питаш: А защо се твърди, че постъпленията в митниците са добри благодарение на една частна английска фирма – заради нея, или заради цената на петрола? – отговаря ти се, че е заради нейната добра работа а не заради цената на петрола!!! Наистина сме уникални. В цял свят това влияе, само у нас – не.

– Ревизоро – човек, който внася само смущения в системата, или който се опитва да покаже посока?

– Не може като работиш да не допускаш и грешки. Не искам да обвинявам никого за нищо. Всеки е допускал грешки, а ако стоиш на високо място може да решаваш и човешки съдби. Понякога ти се налага да прилагаш средства, за решаване на някакъв проблем, без това да ти е приятно. Не съм се чувствал добре, когато излязоха публикации, че в резултат на акциите на Ревизоро по границите, поскъпнаха цените на китайските ученически пособия, или, че пловдивския битак спрял да работи и много хора останали без работа, или, че пилешките бутчета са си покачили цената до нивото на американските… Какъв лош човек! Никой не каза, че това е добре, а напротив. Така си понасяш отговорността само, защото никой преди теб не е направил същото, защото то има своя смисъл, то е необходимо.

Не всичко е черно и бяло. Между сто контрабандисти и сто източващи ДДС фирми може да има и двама невинни. Ама може ли заради това да не се прави пък нищо?

В книгата няма и десет процента от нещата, които реално са се случили на главния герой. Но не мога да описвам всичко, защото то може да засегне невинни хора, има класифицирана информация, която не може да бъде изнасяна и така нататък.

Това, което е важно е, че митницата трябва да бъде инструмент на държавата, а не на групировките. В момента, в който се разбра, че българските митници ще бъдат предмет на дейност на частна групировка, та би била тя и английска, аз реших, че моето място не е там. Дали ще бъда изпълнителен директор на частна английска групировка, или на някаква българска частна групировка – няма особено значение и това не ме вълнува. Аз бях директор на държавното учреждение – другото не ме интересува. Ама било временно, щяло да бъде полезно – да, добре! Но когато аз реша да работя в частна групировка, решавам го аз – отивам, подписвам си договора, работя. Така уж съм държавен служител, пък заработвам заплатата на частна фирма – малко не ми е по вкуса.

Митницата е инструмент на държавата. Оказва се, че няма държава. Ние имаме групировки, които посредством митницата управляват държавата. Това не е моя мач. – Благодаря, желая успех на последната част от трилогията “Митница”

Интервю с представителите на “Новото време” – Стара Загора  Всички знаете повода за тази пресконференция, но първо отново ще изложа фактите: Снощи, между 20,30 часа и 22,00, на мобилния телефон на Емил Кошлуков са получени редица позвънявания от мобилен телефон. Човекът, който не успял да се представи много добре и е останал неизвестен за Емил неколкократно е повтарял на Кошлуков фрази от типа на “ей, момченца, недейте да клатите държавата, щото не знаете какво ще ви се случи; Какви сте вие, бе, за какви се мислите…” и други подобни.Последните шест пъти, Емил Кошлуков е предупредил човека, че телефонът му е даден в полицията и е направено оплакване. Въпреки това, позвъняванията продължават и както разбрахме, са били над 40 на брой. Емил Кошлуков се е свързал с генерал Бойко Борисов, който се е разпоредил, и в рамките на около 40 минути с помощта на апаратура ДОТИ е локализирал телефона. Станало ясно, че някой се обажда от старозагорски ресторант. След разговор с главния прокурор Никола Филчев, човекът, който се е обаждал е бил задържан.

За съжаление оказва се, че този господин е Антон Андронов – председател на Общинския съвет в Стара Загора. Това е една много неприятна история, най-вече за господин Андронов, когото аз не познавам, но уважавам и като политик и като бизнесмен. Предавам и думите на господин Кошлуков, че след като приключи тази история, може по всяко време да се направи среща, на която ако господин Андронов има някакви несъгласия – да ги каже на трезва глава. Отворен е за среща Емил Кошлуков и очаква господин Андронов, ако има желание да му се обади. Жалко! Много съжаляваме, че се е получило подобно нещо между една сериозна политическа сила и един сериозен човек, какъвто е господин Андронов. В края на краищата, мисля, че ако има някой виновен в цялата ситуация, то той е Трифон Зарезан, който за съжаление винаги се измъква безнаказано. Въобще виното не е добър съветник. Приканваме господин Андронов при желание от негова страна, да организираме една среща с господин Кошлуков, за да поговорят и да си изяснят проблема в един спокоен и нормален разговор.

Информацията, която ви давам е получена от Емил Кошлуков. Не знам какво пише в бюлетина на МВР. Самият Емил Кошлуков има информация от ген. Бойко Борисов, че човекът е задържан, че не е оказвал съпротива и си е признал, че се е обаждал по телефона. Информацията, която тук предавам, надявам се, че разбирате, е от втора ръка.

В резултат на всичко, като представител на “Новото време” – Стара Загора, аз правя следната декларация: Независимо от това в какво състояние е бил господин Андронов, за политик от неговия ранг и с неговия опит, в обстановката, в която се намира страната, е недопустимо да извършва подобно действие дори и на шега. Въпрос на разбирания, морал и лична съвест е какво решение ще вземе за себе си господин Андронов. Дали ще се извини на господин Кошлуков – персонално или официално – чрез медиите, или ще реши дали се изисква някакво друго действие от негова страна, това е въпрос на неговото лично желание. Също така, не мога да кажа, че искаме оставката на господин Андронов. Нека това той сам да реши. Но ние не одобряваме действия с подобен характер. Ако е отправена заплаха по телефона, г-н Андронов трябва да си понесе отговорността.

Изявление на ген. Тончо Михайлов – РДВР – Стара Загора

Днешното черезвичайно събитие, по повод на което вие поискахте чрез госпожа Йовка Атанасова изявление от мен, е продиктувано от това, че от снощи ми звънят много журналисти. Затова предпочитам пред всички вас да кажа онова, което има да се казва и да се спре със заиграването с този случай.

Снощи около 21 часа, ми се обади главния секретар на МВР ген.лейтенант Бойко Борисов, като ми постави следната задача: В 19,30 часа неизвестно лице звъни няколко пъти /оказа се днес – десетки/, в продължение на около 40 минути на господин Емил Кошлуков, като отправя към него обидни думи, заплахи за личния му живот, прави цензура на неговите политически действия, взема отношения по неговия личен живот и така нататък. От такъв характер са били въпросните заплахи. Господин Кошлуков се е оплакал на главния секретар и той ми постави задачата да се открие кое е това лице, което звъни от Стара Загора. Обърнете внимание, че за нас това е лицето “Х” в началото на решаването на задачата. Няма да се спирам на технологията за решаването на задачата, но тя отне някъде около час и половина. Така или иначе, беше установено, че това е председателя на Общинския съвет господин Антон Андронов. След като установихме кое е лицето, без да сме предприели някакви действия към него, аз докладвах на главния секретар и той разпореди лицето да бъде отведено в районното полицейско управление. Да бъдат взети въпросните два телефона от които се е обаждал и да бъде документирано деянието, за което става въпрос. Оттук-нататък последва задържане и принудително отвеждане на г-н Андронов по Член 70, алинея 1, точка 1-ва от Закона за Министерството на вътрешните работи, или така нареченото “полицейско задържане”. В условията на това задържане, бяха изяснени обстоятелствата при които той се е обадил, като той потвърди, че се е обаждал на господин Кошлуков. Предстоеше настаняването му в отрезвителя поради видимо нетрезвото му състояние, и трябваше да бъде снет медицински статус, г-н Андронов е бил отведен в нула часа и 30 минути в спешния център, където е отказал да даде кръвна проба за установяване съдържанието на алкохол в кръвта му. В един през нощта, при настаняването му в отрезвителя, е изпробван с дрегер, който пет часа след инцидента е показал 1,7 промила алкохол в кръвта. Това е едно сериозно количество. При тези показания на дрегера, г-н Андронов е поискал да му бъде взета кръвна проба, желанието му е било удовлетворено и пробата е взета. След това отново е бил настанен в отрезвителя, където се намира и в настоящия момент.

При нас, в Регионалната дирекция е постъпила жалба под номер 2308 от г-н Кошлуков, с която той по един недвусмислен начин изразява отношението си към всичко онова, което е сторено спрямо него. Това е и законният повод на всички действия, които ние сме предприели до момента. Смея да твърдя, че отношенията на служителите са били точни и коректни, не е имало елементи на унижаване, на пренебрегване личността на г-н Андронов и полицаите са се старали да си изпълнят задачата така, както е поставена от главния секретар. След извършване на тези действия, съм докладвал на главния секретар.

Разпоредил съм, след необходимия престой, който се определя от наредбата за престояване в отрезвителя, г-н Андронов по мое разпореждане ще бъде освободен. Но тези материали се докладват в прокуратурата, и ако прокурорът намери за необходимо, той може да вземе отношение. Полицейските мерки бяха до тук. Това е всичко, което мога да ви кажа за случая. Г-н Андронов е бил задържан в близост до Виенския салон, до някакъв телефонен пост. Обажданията са били от два мобилни телефона. Не е оказвал съпротива при задържането. Задържан е около 23 часа. Не мога да коментирам от какво естество са били заплахите към господин Кошлуков – нямам информация за това. Ние само изпълняваме разпореждане на главния секретар. Поднесох ви добросъвестно информацията, която ми поискахте.

Интервю с господин Антон Андронов:

Ще започна с едно извинение към всеки, който се чувства засегнат от цялата история. Това мога и съм длъжен да направя, а също така съм готов да се извиня на г-н Кошлуков, ако той се е почувствал засегнат. Нещата са следните:

Провеждах разговор с депутата Моньо Христов и в контекста на този разговор, поисках да уговоря среща и разговор с депутата от Старозагорския многомандатен избирателен район – депутата Емил Кошлуков. Успях да проведа с господин Кошлуков три много кратки разговора, като всеки от тях продължи не-повече от десетина секунди. В тях няма място нито за големи разкази, нито за оценки, нито за каквото и да е друго. Разговорите ни се проведоха около 19,45 и 20,15 часа. За съжаление не познавам от пряк контакт господин Кошлуков, а само от медийните му прояви. Не съм имал досега с него нито една лична среща. Наистина отдавна исках да се запозная с него, още повече, че е народен представител от нашия избирателен район и дори по негова инициатива преди два-три месеца щяхме да се срещаме, но срещата се отложи. Желанието ми беше да се представя и при първа възможност, при следващото му идване в града, да се срещнем. Така и не успях да му кажа това, тъй-като още на първото ми обаждане той обяви, че е зает в момента. Втория ни разговор беше с почти същото съдържание – “Възможно ли е сега да говорим?” и отговора “Не, зает съм”. Тогава аз изпратих SMS с името си, за да се представя, тъй-като и в двата предишни разговора не ми беше дадена тази възможност. Затова съм убеден, че не са били необходими сложни издирвателни акции, за да се установи кой съм аз. На третото ми обаждане г-н Кошлуков беше много остър и ми заяви, че го безспокоя и ще се обърне към полицията. Това беше целия ни разговор. Тук е момента да се извиня, защото след това аз отново опитвах да се свържа с него, но той прекъсваше връзката. Тази моя настоятелност е нещото, за което аз считам, че трябва да се извиня. Тези разговори провеждах от дома си.

Около 20,30 часа, по телефона ми се обади подполковник Пеев, с когото се познаваме. Той ми каза, че знае, че сме провеждали разговори с г-н Кошлуков, и че иска да се срещнем и да уточним нещо. Не ми беше много удобно – бях си в къщи, трябваше тепърва да се обличам, да излизам, но приех поканата. По негово предложение трябваше да се срещнем след петнадесетина минути в кафе “Виенски салон”, до книжарница “Хеликон”. Таксито ми дойде бързо, пристигнах малко по-рано от уговорката, а в това време той отново ми звънна, за да каже, че е възпрепятстван и вместо него ще дойдат двама негови колеги, които ме познават. Изчаках ги, поръчах си едно питие, те пристигнаха, поръчаха си кафе и проведохме един около двадесетминутен разговор. Разговаряхме за това, което се е случило в разговорите ми с г-н Кошлуков – т.е. това, което разказах сега и на вас. Те казаха, че им е ясно какво се е случило, но искат да отидем в РПУ и да кажа същото, ако се наложи и писмено. Естествено – аз приех. Те бяха с кола, паркирана на пешеходната зона и с колата отидохме в РПУ. Тук вече настана голяма суматоха. Дадох си телефоните, за да си запишат данните от тях, повторихме същия разговор, но вече в присъствието на повече хора, направиха обсъждане, след което ми върнаха всички документи, разписах се, че всичко ми е върнато. Реших, че всичко е приключило, но ми казаха да изчакам. Техните обсъждания продължиха още доста време. Търпението ми се изчерпа, попитах скоро ли ще свършат, отговориха, че след пет минути и наистина след няколко минути тръгнахме. Предложиха да ме изпратят с тяхната кола, но вместо в къщи, ме отведоха в спешния център, където ми премериха кръвното, което се оказа нормално. От спешния център ме заведоха в отрезвителя. На въпросите ми защо, отговориха, че изпълняват заповед. Аз наистина не можех вече да говоря с никой от хората, които могат да издават заповед. Измериха съдържанието на алкохол в кръвта ми с дрегер и ме оставиха. Откриха наличие на алкохол, което е естествено, тъй-като изпих питието си по време на разговора с полицаите. Бях пил и преди това, но това е естествено, тъй-като си бях в къщи, не съм на работа, не карам кола…Мястото в отрезвителя е за две категории лица – такива, които са в безпомощно състояние и такива, които буйстват и нарушават обществения ред. Аз считам, че налице нямаше нито едно от горните условия, за да бъда подлаган на такава процедура.

След дълго мое настояване, чрез дежурния помолих да ми бъде взета кръвна проба. След известно време дойде кола, поставиха ми белезници и ме отведоха за вземане на пробата. Всъщност с това приключи всичко.

Отново подчертавам, че не съм обиждал по никакъв начин господин Кошлуков, а и не съм имал такава възможност. Заявявам, че ще поискам разпечатка на телефонните си разговори за този ден и ще ви ги представя. Там ясно личи, че за краткото време на разговори, които са проведени, не е възможно да се изговори много нещо, да имат изобщо някакво съдържание. Единствената ми цел е била само да се представя и да поискам среща, но г-н Кошлуков, който очевидно е бил зает ми отказа това. Вярно е, че не е редно аз да бъда толкова настоятелен и е редно да се извиня за това. Не е вярно, че съм бил задържан до някакви телефонни кабини – аз сам отидох на уговорената среща. Има служители, които ще потвърдят това.

Продължавам да твърдя, че не беше редно да бъда изпращан в отрезвителя, защото не съм бил в такова състояние и не се е налагало. В същото време разбирам мотивите на служителите от нашето РПУ, тъй-като без да бъде проверен докрай сигнала, те са получили категорична заповед да бъда задържан. Те не могат да не изпълнят заповедта, но може би са се колебаели относно достатъчността на основанието за едно задържане. Отрезвителя е бил компромисен вариант – хем задържан и заповедта е изпълнена, хем на пръв поглед не са нарушени гражданските ми права. Имам наличие на алкохол в кръвта – отиди доказвай колко достатъчно или не е това. Разбирам ситуацията така – народен представител, обадил се е на главния секретар, машината се е задвижила, което е похвално, но в крайна сметка няма никакво грубо нарушение на неговите права. Според мен това е едно недоразумение, като изключим моята настоятелност в обажданията, за което дължа извинение. Може би всичко това е и в резултат на общото напрежение в София. Не е имало никакво насилие от ничия страна спрямо мен, просто излишно изгубих една цяла нощ и понесох безспокойство – моето и на близките ми. Това не беше дори задържане и разбирам мотивите на служителите от РПУ – Стара Загора. Доколкото разбрах след излизането си, жалбата е оттеглена, поради липса на доказателства или данни за каквото и да е нарушение. С господин Кошлуков сме в различни орбити, защото аз нямам никакви амбиции в националната политика и не мога да бъда подозиран в някакво участие в текущите събития в София. Личното ми мнение, което спокойно мога да обявя е, че вот на недоверие към правителството в този момент не е най-доброто нещо, което може да се направи. Според мен това създава ситуация на несигурност в страната, твърде кратък срок преди предстоящите парламентарни избори. Но аз не налагам на никого това мое лично мнение.

Поемам ангажимента си да се извиня на г-н Кошлуков само и единствено за своята настоятелност. Друго не е имало. Според мен РПУ – Стара Загора намери една уместна реакция в отговор на една заповед, която не можеше да не бъде изпълнена, т. е. намерен бе варианта “и вълка сит и агнето – цяло”.

След представените различни погледи към случая, в чистия им вид, и след прибързаните реакции на ръководствата на СДС и БСП в Стара Загора, които без да изслушат обясненията на г-н Андронов, обявиха, че искат неговата оставка от Общинския съвет, Клуб на работодателя – Стара Загора прави своето

ИЗЯВЛЕНИЕ

Членовете на Клуба на работодателя искрено съжаляват за недоразуменията оформили тази ситуация и заставайки зад желанието на г-н Андронов да се извини на г-н Кошлуков за причиненото безспокойство, не одобряват прибързаните оценки на представителите на СДС и БСП, както и искането за оставка. Работата на г-н Андронов в Общинския съвет е достойна за уважение и бихме желали общинските съветници, както и ръководствата на двете партии в града, да преосмислят своята оценка.

Среща с г-н Иван Костов от инициативата „Срещи на Клуба с видни политици“ 

Господин Костов отговори и на въпроси на членове на Клуба.

На въпрос за приватизацията и особено приватизацията чрез РМД-та:

“България вече има действаща пазарна иконовика и функционира пазар на капитала. Затова има фирми, които вече по няколко пъти са сменили собственика си. Освен наличие на капиталов пазар има и чужди фирми, които го захранват със свежи пари. Преди нямаше такова нещо и това създаде предпоставките за приватизация чрез не много ефективните РМД. През онези години в България нямаше пари и нямаше ефективно търсене. Това е и причината поради която се нароиха кредитните милионери и фалираха 14 банки. РМД беше начин все-пак да се купи нещо, защото нямаше купувачи с пари. Това време не може вече да се върне. Но са налице и първите свидетелства, че този опит не беше съвсем неуспешен. В държавата има голям частен сектор и остава да му се гарантира защитен пазар – демонополизиран, спокоен, спазващ правилата. А именно частния сектор финализира развитие на българската икономика и изцяло на него се дължи настоящия растеж.”

На въпрос защо политиците лесно обещават преди избори, а после бързо се отказват от обявени намерения, Костов отговори:

“Отива се постепенно към политика на отслабена дисциплина и политическа воля. Към края на всеки мандат всички съвсем естествено искат да се правят на добри. Кои са обаче причините бързо да деградира политиката на икономия на държавни разходи? Това е естественото напрежение, което създава всяка администрация – извличане на повече доходи от икономиката и преразпределение на доходите. Всяка държава действа по този начин, затова на администрацията трябва да се съпротивляваме политически. Политиците не трябва да губят енергия сражавайки се помежду си, а да насочат усилията си в тази посока.

Вторият фактор е влиянието на Международния валутен фонд. Дългото пребиваване в реанимацията на МВФ развива в администрацията инстинкти, които са много сходни с инстинктите по времето на комунизма. Вие сами го виждате – залагане на ниски бюджетни показатели и преизпълнение на тези показатели, след това – харчене на пари. Този синдром се развива под опеката на МВФ. Миналата година заложиха 40% изпълнение, преизпълниха на 41,5% и иззеха доходите от икономиката. Защото направиха нисък план, Фондът им го одобри и те го преизпълниха. Затова не бива България да има повече споразумения с Международния валутен фонд. Можем и сами да поддържаме монетарната и бюджетната си стабилност и да излезем от реанимацията на МВФ, да станем оздравяващи пациенти. Но! Това не е по силите на всяка политическа сила! Предпазно споразумение не ние нужно по принцип. То ни е необходимо само ако България се управлява от хора, които искат да си правят експерименти. Натиска за преразпределение и сила на администрацията ще идва и от Европейския съюз. В ЕС около 45% от БВП се преразпределя. Няма да ни оставят и нас дълго време с ниско ниво на преразпределение на доходите, като ще изискват да въвеждаме нови събирания – данъци, акцизи и пр. Защото ако в рамките на ЕС запазят страна, в която има по-благоприятни възможности от гледна точка на финансовите отношения, то бизнеса ще се насочи натам. Затова България има златен шанс само до 2009-та година – каквато икономика направим дотогава, такава икономика ще имаме в бъдещето.”

Въпрос за промени в избирателния закон.

“В България много по-голям е проблема за липсата на законност. Законът ни не е силен, няма спазване на законите. Много по-леко можем да решаваме проблемите на обикновените хора и фирмите, ако има силни и действащи закони.”

За корупцията и средствата за борба с нея:

“Слабата законност, организираната престъпност и корупцията – това са проблемите на сигурността на гражданите. Даваме си и ясна сметка за дълбочината на тези явления и необходимостта да бъдат изкоренявани. Това е проблем, който се опитваме да решим в две части от нашата програма – вътрешната сигурност и администрацията – в услуга на гражданите. Съвременните технологии дават възможност да се изгради единна информационна система, която обхваща всички органи и структури на изпълнителната власт от централно и местно ниво, като задължителна предпоставка за функциониране обслужването от едно гише. Достъпност и прозрачност на делата на гражданите и фирмите в тази информационна система, не дават възможност на администрацията да изнудва гражданина, защото информацията е открита и достъпна. Другото е въвеждането на електронно правителство – правила на единна административна практика в цялата страна. Никой няма да може да си позволява отклонение от тази практика. Всеки ще знае какви са претенциите към него, но заедно с това и своите права. Това са добри средства за справяне с корупцията.

Още – сблъскване на администрацията с добре изграден вътрешен, както и външен – граждански контрол. Прехвърляне на всички функции, които е възможно на външни изпълнители. Премахване на лицензионните и разрешителни режими. Специален режим на наблюдение и контрол над администрации, които управляват предприсъединителните фондове от ЕС.

Пресушаване на каналите за циркулиране на мръсни пари в сивата икономика. Защото те винаги търсят начини да поразят системата, колкото и сигурно да е защитавана тя.”

На въпрос как тази програма може да стигне до разбиране от обикновените хора, които нямат икономически познания, Костов отговори:

 “Наглед “малките мерки”, които предлагаме са “малки” за хора, чиито уши са проглушени от големи обещания и популизъм. Това, което говоря тука – много внимателно преценено, обвързано и изпълнимо, по същество е много голямо. Въпросът е да се пресметне колко е голямо. От гледна точка на благосъстоянието, това ще означава вдигане на средната работна заплата от 300 на 600 лева само за 3-4 години. Сигурен съм, че някои от вас са уплашени като чуват това, защото заплатите ще трябва да плащате вие. Ако си спомняте, през май 1997 година, ние заварихме средната работна заплата 66,60 лв. при приблизително същия курс на щатския долар. Оставихме средната работна заплата 252 лв. Въпреки това, не се усети напрежение през тези четири години и въпреки нарастването от 3,8 пъти. Да се каже, че увеличение на работната заплата ще бъде от 150 на 300 евро, може да изглежда много революционно за Международния валутен борд, но каква заплата е 300 евро? Това е единствения път, обаче, за развитие качеството на работната сила. Докато работната сила взема заплата от 150 евро, качеството й ще бъде като за 150 евро. Зад нарастването от 150 до 300 евро, ще трябва да стои нарастване на производителността. Държавата не може да обещава на никой никакви пари. Държавата може да създава предпоставки. Единствената сериозна и ясна предпоставка е, че ще облекчи данъчното и осигурителното облагане на хората. Няма други средства! Ако го направи твърдо и решително в достатъчен размер, резултатът неминуемо ще се прояви. От тази гледна точка работодателите може да бъдат изненадани като видят, че в края на 2009-та година работната заплата е станала 600 лева. По силата на общото действие, което икономиката ще развие. Това е гарантирано, при условие, че се постигне 7-8% икономически растеж.

Ако не постигнем това, и ще завърша с това, с което започнах, ние ще вегитираме на ниво 150 евро на месец. Това означава, че отстъпвайки много по стандарт на живот и по качество на живот, ще продължаваме да губим хора, ще се опитваме да наемаме хора на някакви жалки заплати, ще влезем в един омагьосан кръг на много ниско ниво на развитие. И там ще ни настигнат и премачкат тихоокеанските производители – Китай и други, които могат спокойно да плащат по 150 евро заплати в продължение на дълъг период от време. Единствения изход е по-скъпо платена, по-качествена и по-производителна работна сила, с която да влизаме в секторите на високата конкуренция, където има и по-висока добавена стойност, респективно – по-високо благосъстояние. България трябва да скочи!”

Венелин Кръстев

Среща с народния представител от Стара Загора г-н Емил Кошлуков от инициативата „Срещи на Клуба с видни политици“ 

1. Предложение да се реши въпроса с фирмената задлъжняемост – да се въведе нова форма, за да не се точат съдебни дела с месеци

2. Предложение да се приеме Закон за спонсорството – да се въведат данъчни облекчения например при спонсориране на култура, здравеопазване образование и други до някакъв лимит изразен в проценти или фиксиран лимит от например 10 хил. лева с които да се намалява облагаемата печалба.

3. Молба от “Булсатком” за лобиране пред БТВ за проявена дискриминация по отношение на сателитен телевизионен оператор с най-много клиенти в страната, от страна на една национална телевизия позволяваща излъчване от всички други оператори включително и останалите сателитни оператори , единствено „Булсатком“ без да има дори законови основания. Подозренията и очевидните заключения от едно такова отношение са поради толериране на конкурентна фирма…

4. Молба да се прекрати от министър Севлиевски порочната практика търговете в МИНИ МАРИЦА ИЗТОК да се възлагат само на г-н Димитър Калчев, да се провеждат реални търгове

5. Предложение да се промени ЗОП, тъй като в момента възложителя определя неравностойни условия и неустойки спрямо изпълнителя

6. Предложение за приемане на Закон с който народните представители, да могат да бъдат отзовавани

7. Уговорка да ни се представя информация в електронен вид, относно това, как са гласували народните представители която ние ще публикуваме в публичното пространство със собствени средства.

8. Предложение да се промени ЗУТ, защото в момента законовия минимален срок за издаване на разрешение е два месеца и половина и Общината ги бави по няколко месеца

9. Въпрос кога ще се приеме Закон за мажоритарен избор

10. Законопроекта за лобизма ще бъде ли приет в този парламент

11. Предложение да се промени Закона за притежаване на оръжие – има 14 документа за разрешение от които само 3-4 са важни, а самата процедура трае около 4 месеца. Същото се отнася и за пререгистрацията.

12. Предложение да се въведе децентрализация на местата власт и Кмета да има власт над полицията. Да се въведе избор на местни шерифи

Срещи с представените в Общински съвет политически сили за представяне на новото ръководство на Клуба и решаване на проблема Кошлуков-Андронов

Среща с ръководството на Гражданско обединение-Стара Загора за запознаване с дейността му и обсъждане на съвместна дейност