Влизането на България в Еврозоната – плюсове и минуси
Специален гост на месечната сбирка на Клуба на работодателя бе икономистът Владимир Каролев. Темата, която бе разисквана, беше: ЗА ИЛИ ПРОТИВ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА.
Както обясни той, влизането ни в Еврозоната е въпрос на време. С подписването на договора за влизане в ЕС, България е поела ангажимент това да се случи. Кога обаче е друг въпрос, тъй като трябва да изпълним редица икономически и политически критерии. На почти всички икономически критерии вече от години отговаряме. Не така обаче стоят нещата с неписаните политически критерии. Един такъв е правната ни система, която все още не се е справила съвсем с корупцията, както и с бързината на действията си. Точно и затова все още сме под мониторинг.
Но ето какви ще са накратко плюсовете, когато влезем в Еврозоната:
1. Намален риск от фалити на банки и системни банкови кризи
2. Намалени транзакционни разходи и валутни рискове
3. Ограничен популизъм на местно ниво
4. По-лесен и по-евтин достъп до кредити с лихвени нива около 0,5%
5. Привлекателност за инвеститори, поради ясните и предвидими условия за развиване на бизнес
Освен обаче положителите страни, това присъединяване би имало и своите недостатъци. Ето кои обобщи Каролев:
1. Риск от хармонизиране на данъци и тяхното завишаване до нивата на Франция и Германия
2. Възможна загуба на доверие в еврото
3. Централизиране на решенията
4. Надуване на нови балони чрез паричната политика на Европейската Централна Банка
5. Морален риск при банките – вярата че ЕЦБ ще помогне когато трябва може да доведе до рисково поведение и на банкери и на политици
6. Фискален натиск от финансови вноски в спасителните механизми – България ще трябва да подпомага иначе по-развити от нея държави като Италия, Гърция и др., в случай че те попаднат във финансови затруднения
И тук идва и логичния въпрос: Какво да предприемем? Според него, не бива да се чака. Той смята, че трябва да продължим да покриваме Маастрихтските критерии, тъй като това носи положителен ефект за икономиката. Но това не е достатъчно,смята Каролев. Ето защо трябва да се ускорят структурните реформи в:
• Образование
• Здравеопазване
• Социална сфера
• Силови ведомства
• Държавни и общински дружества